Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Един от първите десет служители на NeXT е интериорен дизайнер, създал офисите в Пало Алто. Джобс наема една нова сграда с чудесен дизайн, от която оставя само стените, а всичко останало иска да бъде подновено. Някои стени са заменени със стъкло, а мокетите – с леки плочи от твърда дървесина. Същото нещо се повтаря и през 1989 г., когато NeXT се премества в по-голяма сграда в Редуд Сити. Въпреки че сградата е съвсем нова, Джобс настоява асансьорите да бъдат преместени, така че фоайето да придобие по-драматичен вид. Джобс поръчва на И. М. Пей да създаде огромно стълбище, което сякаш виси във въздуха. Строителят заявява, че такова стълбище няма как да бъде построено. Джобс казва, че може, и то става реалност. Години по-късно Джобс създава подобни стълбища като запазена марка на магазините на „Епъл“.

Компютърът

През първите месеци след създаването на NeXT Джобс и Дан’л Люин заедно с други свои колеги пътуват много и посещават множество университети, за да разберат какви са изискванията им. В „Харвард“ отиват на вечеря в ресторант „Харвест“ и се срещат с Мич Кейпър, председател на „Лотус Софтуер“. Когато Кейпър започва да маже обилно филията си с масло, Джобс го пита:

– Чувал ли си някога за серумния холестерол?

– Хайде да се споразумеем така – отговаря Кейпър. – Tи няма да коментираш начина ми на хранене, а аз няма да коментирам характера ти.

Забележката била шега, но по-късно Кейпър отбелязва, че „човешките взаимоотношения не са най-силната му страна“.

От „Лотус“ се съгласяват да създадат програма за работа с електронни таблици за операционнaта система на NeXT. Джобс иска да продава компютъра заедно със софтуер към него, затова кара Майкъл Хоули, един от инженерите в компанията, да създаде дигитален речник. Джобс научава, че един от приятелите му в „Оксфорд Юнивърсити Прес“ участва в оформлението на ново издание на произведенията на Шекспир. Това означава, че най-вероятно съществува магнитна компютърна лента, до която може да се добере и да я включи в паметта на NeXT.

В един прекрасен пролетен ден през 1986 г. те се срещат в огромната сграда на издателството, което се намира в самото сърце на Оксфорд. Там Джобс предлага 2000 долара плюс 74 цента за всеки продаден компютър в замяна на правата върху оксфордското издание на Шекспир.

– Тази сделка ще е много изгодна за вас – опитва се да ги убеди той. – Ще излезете начело, такова нещо досега не е правено.

Двамата постигат принципно съгласие и отиват да пият бира и да поиграят скитълс в близката кръчма, която някога била посещавана от лорд Байрон. До пускането на компютъра на пазара той вече включва речник, синонимен речник и Оксфордски речник на цитатите. NeXT се превръща в един от пионерите на пазара за електронни книги с опция за търсене (на дума в речник например).

Вместо да използва готови чипове за NeXT, Джобс кара инженерите си да създадат специални такива; всеки един трябвало да включва множество функции. Това само по себе си е доста трудна задача, но Джобс я прави направо невъзможна, като непрекъснато променя функциите. След година става ясно, че това ще доведе до сериозно закъснение.

Освен това държи да построи своя собствена напълно автоматизирана футуристична фабрика, подобна на онази, която е създал за „Макинтош“. Изглежда, че не си е извлякъл поука от миналото, и този път допуска същите грешки, че и по-лоши. Джобс непрекъснато пребоядисва машините и роботите, като не може да се спре на определен цвят. Стените са бели като в музей, кожените столове струват 20 000 долара, а стълбището е специално като онова в централния офис. Той настоява 50-метровата поточна линия да бъде построена така, че платките върху нея да се движат отдясно наляво, за да може процесът да се вижда по-добре от посетителите на галерията. В единия край се подават празни платки и двайсет минути по-късно в другия край на линията се получават готовите, без въобще да са били докоснати от човешка ръка. Процесът следва японския производствен принцип, известен като канбан, при който всяка машина извършва своята операция само след като следващата машина е готова да поеме частта.

Джобс не променя начина, по който се отнася към служителите си.

– Той използва чара си и публичното унижение по начин, който в повечето случаи се оказва доста ефективен – спомня си Трибъл.

Само че понякога не е. Един от инженерите, Дейвид Полсен, работи по деветдесет часа седмично през първите десет месеца от постъпването си в NeXT. Той напуска, когато един петъчен следобед Стив отива при екипа и им казва, че изобщо не е впечатлен от работата им. Когато от списание „Бизнесуийк“ го питат защо се държи толкова гадно с подчинените си, Джобс отговаря, че така компанията върви напред.

– Една от отговорностите ми е да бъда мерило за качеството. Някои хора не са свикнали да работят в среда, в която от тях се очакват изключителни постижения.