Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

След постигнатото споразумение и оттеглянето на иска Джобс продължава да ухажва Еслингер, докато най-накрая дизайнерът решава да прекрати договора си с „Епъл“. Така в края на 1986 г. „Фрог Дизайн“ може да започне да работи с NeXT. Еслингер, също като Пол Ранд, настоява да му бъде дадена пълна свобода. „Понякога се налага да размахаш пред Стив дебелата тояга“ – казва той. И той като Ранд е творец, затова Джобс е готов да му даде привилегии, които не дава на останалите простосмъртни.

Джобс нарежда компютърът да представлява идеален куб със страна един фут, или 30,48 см, а всички ъгли да бъдат 90 градуса. Той обича кубовете. Те излъчват сериозност, но едновременно с това наподобяват играчки. Но кубът, създаден от NeXT, е пример за това как дизайнерските идеи на Джобс влизат в противоречие с инженерните принципи. Печатните платки, които лесно се побират във формата на кутия за пица, сега трябва да бъдат преработени и подредени така, че да влязат в куб.

И нещо по-лошо – перфектен куб се произвежда трудно. Повечето части, които се отливат в матрици, са с ъгли малко по-големи от 90 градуса, така че да могат лесно да бъдат извадени от матриците. Но Еслингер нарежда, а Джобс ентусиазирано се съгласява, ъглите да са точно 90 градуса, за да не нарушават изчистените линии и перфектна форма на куба. Така страните на компютъра се налага да бъдат произведени отделно, в специална фабрика в Чикаго, с помощта на матрици на стойност 650 000 долара. Перфекционизмът на Джобс излиза извън контрол. Когато по кутиите забелязва незначителни линии, оставени от матриците, нещо което всеки друг производител на компютри би сметнал за неизбежно, той взима самолета за Чикаго и убеждава човека, който отговаря за отливането, да започне отначало. „Никой работник не очаква някоя знаменитост да долети, за да разговаря с него“ – отбелязва един от инженерите. Освен това Джобс кара компанията да купи машина на стойност 150 000 долара, с която да се премахват линиите, образувани на мястото, където се срещат излетите форми. Той настоява цветът да бъде матовочерен, заради което всички дефекти се забелязват съвсем ясно.

Джобс вярва твърдо, че онези части от продукта, които не се виждат, трябва да бъдат също толкова красиви, колкото и фасадата. Така го е учил баща му по времето, когато двамата строили огради. И сега, когато в NeXT е свободен да прави каквото си иска, той довежда това свое убеждение до крайност. По негово настояване винтовете вътре в машините са със скъпо метално покритие; дори вътрешната част на куба е в матовочерно, макар че може да бъде видяна единствено от техника по поддръжката.

Ето как Джо Носера, който тогава работи за списание „Ескуайър“, описва необуздаността на Джобс по време на съвещание на NeXT:

Да се каже, че Джобс присъства на дадено съвещание, не е съвсем точно. Той не може просто да „присъства“ на нещо, поне не за дълго. Един от начините му да доминира над останалите е като се движи непрекъснато. В един момент застава на колене върху стола си, в следващия се е отпуска назад, после скача и започва да драска нещо върху черната дъска зад гърба си. Не спира да маниерничи. Гризе си ноктите. Вперва влудяващо сериозен поглед в човека, който говори. Ръцете му, които необяснимо защо са леко пожълтели, са в непрекъснато движение.

Това, което прави особено впечатление на Носера, е „съзнателната му липса на всякакъв такт“. Тук не става въпрос само за неспособност да прикрие мнението си, когато другите казват нещо, което му се струва глупаво. Той съзнателно и целенасочено се стреми да сложи човека на мястото му, да го унижи и да покаже, че е по-умен. Когато например Дан’л Люин раздава на присъстващите схема със структурата на компанията, Джобс вдига очи към небето. „Тези схеми са пълна глупост“ – казва той. И в NeXT, както и в „Епъл“, настроенията му бързо се менят. Той щедро хвали един от финансистите с думите, че „е свършил наистина страхотна работа“, докато едва предишния ден му казва, че сделката е пълен боклук.