Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Внезапно смаяните присъстващи се активизират. Първи става Дел Йокам. Той признава, че обича Стив и иска той да продължи да играе роля в компанията, но все пак събира кураж да каже, че „уважава“ Скъли и ще го подкрепи като президент. Айзенстат се изправя срещу Джобс и се изказва в същия дух: обичал Стив, но подкрепял Скъли. Реджис Маккена, който присъства на фирмените съвещания като външен консултант, е по-прям. Поглежда Джобс в очите и му заявява, че не е дорасъл да управлява компания – нещо, което му е казвал и преди. Другите също са на страната на Скъли. На Бил Кембъл му е особено трудно. Той много обича Джобс и не е голям почитател на противника му. С треперещ глас и той казва, че подкрепя Скъли, и ги призовава да измислят някаква роля за Джобс във фирмата.

Джобс е потресен.

– Разбирам накъде отиват нещата – заявява той и демонстративно излиза. Никой не го последва.

Когато се връща в кабинета си, събира най-преданите си хора от екипа „Макинтош“ и се разплаква. Казва им, че ще напусне „Епъл“. Тръгва към вратата, но Деби Колман го спира. Тя и колегите й го призовават да се успокои и да не прави нищо прибързано. Нека да размисли през уикенда. Може би има начин да предотвратят разпадането на компанията.

Скъли е покрусен от победата си. Като ранен воин отива при Айзенстат и го моли да излязат. Когато се качват в поршето на юриста, Скъли се оплаква:

– Не съм сигурен, че ще се справя. – На въпроса на Айзенстат какво има предвид отговаря: – Май по-добре да подам оставка.

– Не можеш – възразява юристът. – „Епъл“ ще се разпадне.

– Ще подам оставка. Не мисля, че съм подходящ за фирмата.

– Аз пък мисля, че се справяш. Трябва да му се противопоставиш.

Когато Скъли се прибира вкъщи, жена му го посреща изненадана, че се връща толкова рано.

– Провалих се – отчаяно обявява той.

Лизи има избухлив характер и никога не е харесвала Джобс, нито пък одобрява симпатиите на мъжа си към него. Затова, щом чува новината, взема колата си и отива в „Епъл“. Там й казват, че Джобс е в ресторанта „Добра земя“; тя тръгва натам и го пресреща на паркинга, докато излиза в компанията на верните си хора от екипа „Макинтош“.

– Стив, трябва да поговорим.

Той я поглежда смаяно.

– Имаш ли представа каква привилегия е да познаваш човек като Джон Скъли? – пита тя. Джобс свежда очи. – Гледай ме в очите, като ти говоря!

Но когато той я фиксира с отработения си немигащ поглед, Лизи се разколебава:

– Няма значение, не ме гледай. Когато погледна някого в очите, обикновено виждам душа. Когато погледна в твоите, виждам само една бездънна дупка, мъртва зона.

С тези думи Лизи си тръгва.

25 май, събота

Майк Мъри посещава Джобс в Удсайд, за да му даде някои съвети. Казва му да стане отговорник за разработването на нови продукти в „Лаборатории „Епъл“ и да се махне от централата на компанията. Джобс изглежда склонен да си помисли. Но преди това трябва да се помири със Скъли, затова взема телефона и изненадва противника си с предложение за мир. Кани го да се срещнат на следващия ден и да се разходят из възвишенията над Станфордския университет. Правили са такива разходки в миналото, в по-щастливи времена, и може би това ще им помогне да се разберат.

Джобс няма представа, че Скъли е говорил с Айзенстат за оставка, но това вече няма значение. През нощта президентът на компанията е размислил и е решил да не напуска. Въпреки спречкването миналия ден той все още се стреми към одобрението на Джобс. Затова се съгласява да се срещнат в неделя следобед.

Дори Джобс да готви помирение, това не проличава от избора му на филм, който решава да пусне на Мъри същата вечер. Избира „Патън“ – епична история за непобедимия пълководец. Касетата обаче е у баща му, затова двамата с Мъри отиват да я вземат. Оказва се, че родителите му са излезли, а Джобс няма ключ. С Мъри обикалят къщата, проверяват за отключени врати и прозорци и накрая се отказват. В кварталната видеотека нямат касета с „Патън“, затова в крайна сметка вземат „Предателството“ по едноименната пиеса на Харолд Пинтър.

26 май, неделя

Както са се уговорили, Джобс и Скъли се срещат в студентския комплекс на „Станфорд“ и се разхождат няколко часа сред живописните хълмове и пасища наоколо. Джобс отново моли да го оставят на ръководен пост в „Епъл“. Този път Скъли е непреклонен и заявява, че нищо няма да излезе. Настоява, че Стив трябва поеме ролята на продуктов стратег със собствена лаборатория, но Джобс отказва с аргумента, че това би го превърнало във „фигурант“. Противно на обективната действителност прави контрапредложение Скъли да му отстъпи контрола върху цялата компания:

– Защо не вземеш да станеш председател на акционерното събрание, пък аз ще стана президент и изпълнителен директор?

Казва го с толкова искрен тон, че Скъли е потресен:

– Стив, това е безумие!

Тогава Джобс предлага да си разделят задълженията по управлението на фирмата, като той поеме продуктовата политика, а Скъли – маркетинга и деловата част.