Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Возняк иска да се разделят като приятели. Това е в негов стил. Съгласява се да остане на непълен работен ден в „Епъл“ с 20 000 долара годишна заплата и да представя компанията на обществени събития и изложения. Това е добър начин да се разделят. Джобс обаче не се оставя толкова лесно. Една събота, няколко седмици след посещението им във Вашингтон, той отива в Пало Алто, където се е преместила компания „Фрог Дизайн“ на Хартмут Еслингер, за да обслужва „Епъл“. В студиото вижда скици, подготвени за фирмата за дистанционни устройства на Возняк, и побеснява. В контракта с „Епъл“ има клауза, която забранява на „Фрог Дизайн“ да работи по други проекти в компютърната сфера.

– Уведомих ги, че не сме съгласни да работят за Воз.

Когато научават за това, репортерите от „Уолстрийт Джърнал“ се свързват с Возняк и той, както обикновено, отговаря честно и открито. Казва им, че Джобс го наказва:

– Стив Джобс сигурно ме мрази заради нещата, които казах за „Епъл“.

Поведението на Джобс е поразително дребнаво, но донякъде се корени във осъзнаването, че външният вид и стилът на продуктите са в основата на запазената марка. Устройство, носещо името на Возняк и оформено в стила на „Епъл“, би могло да се приеме като техен продукт.

– Няма нищо лично – заявява Джобс пред вестника, като обяснява, че не искал устройството на Возняк да изглежда като нещо, направено от „Епъл“. – Не искаме нашият дизайн да се използва за други продукти. Воз трябва да намери собствени ресурси. Не може да използва нашите; няма да правим изключения за него.

Джобс предлага да плати на „Фрог Дизайн“ всичко, което са направили до момента за Возняк, но дори при това условие шефовете на фирмата отказват. Не приемат и искането да му изпратят скиците на Возняк, за да ги унищожи. Джобс се принуждава да им изпрати писмо, в което се позовава на договорните права на „Епъл“. Творческият директор на фирмата Херберт Пфайфер рискува да си навлече гнева му, като публично отрича твърдението му, че спорът с Возняк не е на лична основа. „Това е мерене на мускули – заявява пред „Уолстрийт Джърнал“. – Двамата уреждат лични проблеми.“

Херцфелд е възмутен, когато чува за постъпката на бившия си шеф. Джобс живее на няколко преки от дома му и понякога се отбива да се разходят заедно.

– Толкова се ядосах заради тази история с дистанционното на Воз, че следващия път, когато Стив дойде, не го пуснах вкъщи – спомня си Херцфелд. – Знаеше, че не е прав, но се опитваше да извади разумни доводи; но пък в изкривената му действителност може наистина да са звучали разумно.

Возняк, вечният добряк, наема друга дизайнерска фирма и даже се съгласява да остане говорител на „Епъл“.

Другарският съд

Причините за раздора между Джобс и Скъли през пролетта на 1985 г. са много. Някои са просто бизнес разногласия, например опита на Скъли да увеличи приходите, като задържи цената на „Макинтош“ висока, докато Джобс иска да е по-умерена. Другите са психологически и произтичат от горещата и неестествена привързаност, които развиват един към друг в началото. Скъли болезнено копнее за приятелството на Джобс, който отчаяно търси в него духовен баща и наставник, и когато чувствата отслабват, настъпва емоционален отлив. В основите на раздора им обаче стоят две фундаментални причини, по една у всеки от двамата.

За Джобс проблемът е, че Скъли така и не проявява интерес към продукта. Не полага усилия и не показва способност да разбере тънкостите на онова, което правят. Точно обратното – той смята, че вниманието, което Джобс обръща на техническите подробности и дреболиите по дизайна, има отрицателен ефект. В ранния етап на кариерата си Скъли продава безалкохолни напитки и бързи закуски, чиито рецепти са му безразлични. Той не изпитва естествена привързаност към продукта, а това е най-тежкият грях, който Джобс може да си представи.

– Опитах се да го въведа в тънкостите на програмирането – спомня си Джобс, – но той изобщо не загряваше как се създава един продукт и след време започвахме да спорим. Аз обаче се убедих, че гледната ми точка е правилна. Продуктите са най-важното.

За Джобс президентът на компанията е невежа, а стремежът на Скъли да спечели приятелството му и погрешното му убеждение, че двамата много си приличат, само изострят презрението му.

За Скъли проблемът е, че когато не е в настроение да ласкае и манипулира, Джобс често се държи грубо, егоистично и злобно към другите. Скъли смята това просташко поведение за също толкова недопустимо, колкото Джобс – незаинтересоваността му към продуктите. Скъли е възпитан, добронамерен и любезен до крайност. Веднъж отиват на среща с вицепрезидента на „Ксерокс“ Бил Глейвин и Скъли умолява Джобс да се държи прилично. Още щом сядат, Джобс заявява на Глейвин:

– В тая фирма от нищо не разбирате.

Срещата е прекратена.

– Извинявай, но не успях да се сдържа – оправдава се после Джобс пред Скъли.

И това е само един от много случаи. Ал Олкърн от „Атари“ споделя: