Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Хората бяха толкова сърдити, че отказаха да се ръкуват с нас – разказва тя.

В Италия директорът на местния клон на „Епъл“ – изнежен закръглен човечец – веднага му става антипатичен. Джобс му казва направо, че не харесва работата на екипа му и търговската му стратегия:

– Вие не сте достоен да продавате „Мак“!

Това обаче е нищо в сравнение с реакцията му към ресторанта, избран от клетия директор. Джобс иска строго вегетарианско ястие, но келнерът слага на ястието му сос със заквасена сметана. Джобс започва да се държи толкова противно, че Хофман го заплашва, че ще залее скута му с горещо кафе.

Най-сериозното разногласие между Джобс и европейските му партньори е свързано с прогнозите за продажбите. Като изкривява действителността, той винаги кара хората си да правят по-оптимистични предвиждания. В Европа заплашва управителите на представителства на „Епъл“, че няма да им даде дял, ако не постъпят по същия начин. Те настояват да отразят реалната ситуация и на Хофман се пада ролята на арбитър.

– Към края на пътуването вече цялата треперех – спомня си тя.

По време на това пътуване Джобс се запознава с Жан-Луи Гасе, управителя на „Епъл“ за Франция. Той е един от малцината, които успешно се противопоставят на Джобс при европейската му обиколка.

– Джобс има собствени разбирания за истината – отбелязва по-късно. – Единственият начин да се справиш с него е, като го надвикаш.

Когато Джобс заплашва да ореже пратките за Франция, ако не надуят прогнозите, Гасе се вбесява.

– Спомням си, че го хванах за ревера и му казах да млъкне. Тогава отстъпи. Аз самият лесно се палех, затова забелязах тази черта у Стив.

Гасе обаче остава впечатлен от умението на Джобс да използва чара си, когато се наложи. Франсоа Митеран проповядва „Информатика за всички“ и различни експерти по компютърни технологии идват да му пригласят. Джобс изнася реч пред групата им в хотел „Бристол“ и ги уверява, че Франция може да изпревари другите държави, ако сложи компютри във всяко училище. Освен това намира Париж за романтичен град. По-късно Гасе разказва как задявал жените там.

Падането

След първата вълна на ентусиазъм около пускането на „Макинтош“ през втората половина на 1984 г. продажбите започват да спадат. Проблемът е сериозен: компютърът е впечатляващ, но отвратително бавен и маломощен, което не може да се компенсира от никакви специални ефекти. Красотата му идва от това, че потребителският интерфейс прилича на слънчева стая за игри, а не на мрачен екран с трептящи зелени букви и скучни команди. Това обаче е причината за най-голямата му слабост. За кодирането на един символ на текстови дисплей (text-based display) е необходимо по-малко от един байт, докато за изписването на буква от някой елегантен шрифт, пиксел по пиксел, „Мак“ използва двайсет-трийсет пъти повече памет. „Лиса“ се справя с този проблем благодарение на над 1000 килобайта оперативна памет, но „Макинтош“ има само 128.

Друг проблем е липсата на вътрешен твърд диск. Когато Джоана Хофман настоява да сложат такъв, Джобс я нарича „промит мозък от „Ксерокс“. Настоява да има само едно дискетно устройство. Когато потребителят иска да презапише данни, започва едно жонглиране, пъхане и вадене на дискети от единственото флопи. Освен това „Макинтош“ няма вентилатор – още един пример за догматичната упоритост на Джобс. Според него вентилаторите развалят спокойствието, което излъчва компютърът. Това обаче причинява дефекти в много компоненти и спечелва на „Макинтош“ прозвището „бежовият тостер“, което не помага за пазарния му успех. Понеже е атрактивен, новият компютър се продава добре през първите няколко месеца, но когато хората виждат ограничените му възможности, търсенето спада.

– Изкривяването на действителността може да послужи като стимул, но в един момент истинската действителност те фрасва – оплаква се Хофман.

В края на 1984 г., когато „Лиса“ на практика не се търси, а продажбите на „Макинтош“ падат под десет хиляди на месец, Джобс взема грешно, нехарактерно за него решение, подтикнато от отчаянието. Решава да вземе непродадените бройки на „Лиса“, да сложи емулатор (програма, която репликира операционната система) на „Макинтош“ и да ги продава под името „Макинтош XL“. Проектът „Лиса“ обаче е прекратен и не се предвижда да се възобнови. Това е един от малкото случаи, в които Джобс прави нещо, което противоречи на убежденията му.

– Побеснях, защото „Мак XL“ бе обречен – разказва Хофман. – Беше просто опит да се отървем от залежаващите „Лиса“.