Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Изхабих толкова сили и нерви да споря с него, и то за такива безсмислени неща, че накрая не издържах – разказва той.

На негово място Джобс слага Деби Колман, която веднъж спечелва наградата на екипа за човек, който най-успешно се е опълчил на Джобс. Но тя знае и как да задоволява капризите му. Когато художественият директор на „Епъл“ Клемънт Монк я уведомява, че Джобс иска стените да бъдат в снежнобяло, тя възразява:

– Не можем да боядисаме фабриката в снежнобяло. Навсякъде ще има прах и други мръсотии.

Монк отбелязва:

– Няма бяло, което да е достатъчно бяло за Стив.

В крайна сметка тя отстъпва. Със снежнобелите стени и яркосините, жълти и червени машини фабриката „заприличва на изложба на Александър Калдер¹“, както се изразява Колман.

1 Американски скулптор и художник, известен с изобретяването на движещи се скулптури (т.нар. кинетична скулптура) – бел.ред.

Когато го попитах защо толкова се е загрижил за външния вид на фабриката, Джобс ми отговори, че така възпитавал любов към съвършенството:

Влизах във фабриката, слагах си бели ръкавици и проверявах за прах. Имаше навсякъде – по машините, по полиците, по пода. Тогава казвах на Деби да почисти. Исках да е толкова чисто, че да можем да се храним от пода. Тя, разбира се, побесняваше. Не разбираше защо е нужно. Тогава не можех да й дам отговор. Излиза, че съм бил повлиян от това, което видях в Япония. Онова, за което много им се възхищавам и което липсваше в нашата фабрика, беше задружната работа и дисциплината. Ако не бяхме достатъчно дисциплинирани да пазим мястото безупречно чисто, нямаше да можем да поддържаме всички онези машини.

Една съботна сутрин Джобс завежда баща си да види фабриката. Пол Джобс винаги е държал това, което прави, да бъде изпипано и инструментите му да са добре поддържани. Сега синът му с гордост показва, че е като него. Колман идва да го разведе.

– Стив направо грееше – спомня си тя. – Беше страшно горд да покаже на баща си своето творение.

Джобс обяснява как работят различните машини и баща му изглежда искрено възхитен.

– Постоянно гледаше баща си, който докосваше всичко и се радваше колко чисто и безупречно изглежда.

Нещата не потръгват толкова гладко, когато на посещение идва Даниел Митеран. Съпругата на френския президент, социалиста Франсоа Митеран, задава (чрез преводача си) множество въпроси за условията на труд, а Джобс, който е вербувал за свой преводач Ален Росман, й обяснява за съвременната роботика и информационните технологии. При хвалбите му как хората му винаги спазват сроковете тя го пита за заплащането на извънредния труд. Това го подразва, затова разказва как автоматизацията помага за намаляване себестойността на труда – тема, която знае, че няма да й бъде приятна.

– Това тежка работа ли е? – пита първата дама на Франция. – Колко дни отпуск имат служителите ви?

На Джобс му кипва и се обръща към преводача:

– Кажете й, като толкова се е загрижила за работниците, да дойде да работи с тях.

Преводачът пребледнява и си глътва езика, затова Росман се намесва и казва на френски:

– Господин Джобс ви благодари за посещението и за интереса ви към нашата фабрика.

Нито Джобс, нито мадам Митеран разбират какво е станало, но преводачът й явно си отдъхва.

След това, докато кара с пълна газ мерцедеса си по пътя за Купертино, Джобс не спира да се оплаква на Росман от поведението на госпожа Митеран. По едно време вдига над 150 км/ч. Един полицай го спира и почва да му пише акт. След няколко минути, преди служителят на реда да приключи, Джобс натиска клаксона.

– Какво има? – пита полицаят.

– Бързам.

Удивително, но полицаят запазва спокойствие. Просто довършва акта и предупреждава Джобс, че ако още веднъж го хванат да кара с превишена скорост, ще отиде в затвора. Още щом потегля, той отново вдига 150.

– Беше абсолютно убеден, че правилата не важат за него – удивява се Росман.

Жена му Джоана Хофман става свидетел на същото нещо, когато няколко месеца след пускането на „Макинтош“ отива с Джобс в Европа.

– Държеше се отвратително и си мислеше, че всичко му е позволено – спомня си тя.

В Париж е уредила официална вечеря с френски производители на софтуер. Джобс обаче решава, че не иска да се вижда с тях. Вместо това се качва в колата си и казва на Хофман, че отива при художника на афиши Фолон.