Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Гейтс създава „Майкрософт“, като написва версия на езика за програмиране BASIC за „Алтеър“. Джобс иска да напишат вариант за „Макинтош“, защото Возняк – въпреки настояването на приятеля му – не пожелава да преправи своята версия на BASIC за Apple II, като въведе възможност да поддържа плаваща десетична запетая. Освен това Джобс иска „Майкрософт“ да напише софтуер за „Макинтош“ – например програми за текстообработка и за работа с електронни таблици. По това време Джобс е цар, а Гейтс – все още царедворец; през 1982 г. годишните продажби на „Епъл“ са на стойност 1 милиард долара, а на „Майкрософт“ – само 32 милиона. Гейтс подписва договор за адаптиране на новата си програма за работа с таблици Excel, текстообработващата Word и BASIC за „Макинтош“.

Гейтс често ходи до Купертино за демонстрациите на операционната система „Макинтош“, но не е много възхитен от нея.

– Спомням си, че когато отидох за първи път, Стив ми показа едно приложение, което просто караше някакви неща за подскачат по екрана. Това беше единствената им програма, която вървеше. – Гейтс се ужасява от поведението на Джобс. – Беше странен начин на съблазняване, при който Стив ти казва: „Изобщо не си ни нужен, защото правим това велико и много тайно нещо.“ Това бе типичният маниер на търговец, който хвали стоката си, но имаше и друг подтекст: „Не ни трябваш, но може да ти позволим да участваш.“

Пиратите от „Макинтош“ трудно приемат да работят с Гейтс.

– Може да се каже, че не умееше да изслушва – спомня си Херцфелд. – Не търпеше някой да му обяснява как работи нещо – винаги искаше сам да се досети.

Демонстрират му как курсорът се движи плавно по екрана, без да примигва.

– Какъв хардуер използвате, за да движите курсора? – пита Гейтс.

Херцфелд, който много се гордее, че са постигнали ефекта само с помощта на софтуер, отговаря:

– Не използваме никакъв специален хардуер!

Гейтс настоява, че за да се движи курсорът по този начин, трябва да има специален хардуер.

– Е, какво можеш да кажеш на такъв човек? – пита Брус Хорн, един от инженерите на „Макинтош“. – За мен беше кристално ясно, че Гейтс никога няма да разбере и оцени елегантността на „Макинтош“.

Въпреки взаимните подозрения и двата екипа са въодушевени от перспективата „Майкрософт“ да създаде графичния софтуер за „Макинтош“, което би пренесло персоналните компютри в ново измерение. Решават да го отпразнуват с вечеря в луксозен ресторант. Скоро „Майкрософт“ събира голям екип, който да се заеме със задачата.

– Имахме повече хора, работещи върху „Мак“, от него – споделя Гейтс. – Стив имаше петнайсетина души. Ние имахме двайсет. Буквално си бяхме заложили главите за този проект.

Въпреки че според Джобс на програмистите от „Майкрософт“ им липсва вкус, те се оказват доста упорити.

– Пращаха ужасни програми – спомня си той, – но не се отказваха и постоянно ги подобряваха.

В крайна сметка Джобс толкова е влюбва в Excel, че сключва тайна сделка с Гейтс: Ако „Майкрософт“ направи Excel само за „Макинтош“ и задържи версията за компютрите на IBM в продължение на две години, „Епъл“ ще разтури екипа си, разработващ BASIC за „Макинтош“, и за вечни времена ще използва лицензираната версия на „Майкрософт“. Гейтс е достатъчно умен и приема, което вбесява екипа на „Епъл“, защото проектът им е прекратен, а „Майкрософт“ получава по-силна позиция за преговори.

За момента Гейтс и Джобс стават съюзници. Същото лято двамата отиват на конференция, организирана от анализатора Бен Роузън в една база на клуб „Плейбой“ на брега на езерото Женева в Уисконсин, където никой от участниците не подозира за интерфейса, който се разработва в „Епъл“.

– Всички се държаха, сякаш компютрите на IBM са всемогъщи, което не беше зле, а ние със Стив само се подсмихвахме, мислейки си: „О-хо, не знаете какво сме намислили.“ Стив дори издаде някои неща, но никой не се усети. – Гейтс става редовен участник в екскурзиите на „Епъл“. – Ходех на всички джамбурета. Бях част от екипа.

Особено забавни са посещенията му в Купертино, където има възможност да наблюдава своенравното държание на Джобс към служителите му и склонността му да се вманиачава.

– Стив беше като водач на секта. Постоянно тръбеше как „Мак“ щял да промени света и караше хората си да работят като луди, под невероятно напрежение и в сложни лични взаимоотношения.

Понякога Джобс се появява в приповдигнато настроение, но изведнъж се депресира и споделя страховете си пред Гейтс.

– Излизаме някоя петъчна вечер – разказва Гейтс, – отиваме на ресторант и Стив ме уверява, че всичко върви чудесно. На следващия ден пък почва да се вайка: „Леле, това нещо ще се продава ли изобщо? Боже, ще трябва да вдигна цената. Ох, извинявай, че те прецаквам така, моите хора са пълни кретени.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное