Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Бинарна система в астрономията се нарича небесно тяло, получено, когато две звезди се съберат благодарение на гравитационното привличане помежду си. Човешката история също познава такива случаи – когато една нова епоха се формира от взаимодействието и съперничеството на две свръхзвезди: Алберт Айнщайн и Нилс Бор в съвременната физика или Томас Джеферсън и Алeксандър Хамилтън в ранното американско управление. През първите трийсет години на информационната епоха, започнала в началото на 70-те, тази бинарна система е съставена от двама кипящи от енергия недипломирани студенти, и двамата – родени през 1955 г.

Въпреки сходните си амбиции в пресечната точна между информационни технологии и бизнес Бил Гейтс и Стив Джобс имат много различни характери и развитие. Бащата на Гейтс е изтъкнат адвокат в Сиатъл, а майка му – обществена активистка, членуваща в престижни организации. Той започва да се увлича по електроника в най-реномираното частно училище на родния си град, гимназията „Лейксайд“, но никога не е бил бунтар, хипи, търсач на духовно извисяване или член на алтернативната култура. Вместо синя кутия, с която да ощетява телефонната компания, в гимназията Гейтс прави програма за подреждане на училищните графици, с чиято помощ винаги се урежда в един клас с най-хубавите момичета, и програма за броене на автомобили за местната диспечерска служба. Приемат го в „Харвард“ и по-късно прекъсва, но не за да търси просветление при някой индийски гуру, а за да основе софтуерна компания.

За разлика от Джобс Гейтс е добър програмист и има по-прагматичен, дисциплиниран и аналитичен ум. Джобс е по-интуитивен, по-романтичен и с по-голям афинитет към създаването на по-функционални технологии, по-приятен дизайн и по-приветлив интерфейс. Стремежът му към съвършенство го прави безкрайно взискателен и той управлява хората си с обаятелност и стихийна емоционалност. Гейтс е по-методичен; той води заседания със строго фиксиран дневен ред, на които дисектира проблемите с хирургическа прецизност. И двамата понякога са груби, но при Гейтс (който още в началото на кариерата си развива типичното за компютърен маниак поведение, граничещо с аутизъм) злъчното отношение не е толкова лично; при него става дума не толкова за емоционална язвителност, колкото за интелектуално коравосърдечие. Джобс има навик да се втренчва в хората с изгарящ, убийствено съсредоточен поглед; Гейтс понякога среща трудности да гледа човек в очите, но дълбоко в себе си е състрадателен.

– Всеки от тях се мислеше за по-умен от другия, но Стив обикновено се отнасяше към Бил като към човек от по-долна класа, особено по отношение на вкуса и стила – разказва Анди Херцфелд. – Бил гледаше снизходително на Стив заради неумението му да пише програми.

От самото начало на познанството им Гейтс се възхищава на Джобс и леко завижда за умението му да омайва хората, но в същото време го смята за „адски странен“ и „с твърде много недостатъци като човек“. Отблъсква го грубото държане на Джобс и склонността му „или да те третира като пълен боклук, или да ти се подмазва“. От своя страна, Джобс смята Гейтс за дразнещо ограничен:

– Щеше да бъде по-широко скроен, ако на млади години беше вземал ЛСД или беше постоял в някой ашрам.

Разликите в характера ги поставят от двете страни на очерталата се фундаментална разделителна линия на цифровата епоха. Джобс е перфекционист, който се стреми към контрол и проявява безкомпромисния темперамент на творец; той и „Епъл“ стават пример за цифрова стратегия на тясно интегриран хардуер и софтуер. Гейтс е умен, пресметлив и прагматичен анализатор на пазара и технологията; не изпитва никакво притеснение да предоставя софтуера си на други фирми.

След трийсет години той неохотно признава, че уважава Джобс:

– Не разбира много от информационни технологии, но притежава удивителна интуиция за това, кое върши най-добра работа.

Джобс обаче така и не оценява достойнствата на Гейтс.

– Бил няма никакво въображение и никога не е изобретил нищо. Затова мисля, че сега се чувства по-добре в благотворителната дейност, отколкото в света на технологиите – несправедливо отсъжда той. – Той е просто един безсрамен крадец на чужди идеи.

При разработването на „Макинтош“ Джобс посещава Гейтс в околностите на Сиатъл. „Майкрософт“ е създала няколко програми за Apple II, включително софтуер за работа с електронни таблици, наречен „Мултиплан“. Джобс иска да събуди интереса на Гейтс и колегите му, за да вземат още по-голямо участие в подготвящия се „Макинтош“. В заседателната зала на „Майкрософт“ той обрисува вълнуващия образ на една машина за масовия потребител, с приветлив интерфейс, която ще се произвежда в милиони бройки в автоматизирана фабрика в Калифорния. Мечтата му за завод, който ще засмуква произведените в щата силициеви компоненти и ще бълва завършени макинтоши, подтиква екипа на „Майкрософт“ да кръсти проекта му „Пясък“. Дори измислят съкращение: SAND – Steve’s Amazing New Device („удивителното ново устройство на Стив“).