Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Изважда лист и химикалка и дава на всички да се подпишат. Тези подписи са гравирани във всеки „Макинтош“. Никой не може да ги види, но членовете на екипа знаят, че са вътре, както знаят, че централната платка е подредена по най-елегантния възможен начин. Джобс ги извиква един по един. Първи е Бъръл Смит. Джобс изчаква, докато и последният от общо четирийсет и петимата се подписва. После намира място точно в средата на листа и изписва името си със замах. След това вдига тост с шампанско.

– В такива моменти ни караше да гледаме на работата си като на изкуство – спомня си Аткинсън.

ГЛАВА 13

Как е създаден „МАК”

Важен е пътят... не целта


Конкуренцията

През август 1981 г., когато IBM представя персоналния си компютър, Джобс нарежда на хората си да купят един и да го разглобят. Крис Еспиноза го нарича „нескопосан скучен експеримент“ и в това има известна истина. IBM използва старомодни езикови команди и не поддържа битмап графично изобразяване. Екипът на „Епъл“ добива самоувереност, без да си дава пълна сметка, че управителите на големи фирми може би ще са по-склонни да купуват от наложена на пазара компания, а не от фирма с име на плод. По стечение на обстоятелствата Бил Гейтс посещава централата на „Епъл“ в деня, в който е обявено пускането на компютъра на IBM.

– Изглеждаше, че не им пука – споделя наблюденията си той. – Цяла година им трябваше, докато осъзнаят какво се е случило.

През целия си живот Джобс обича да се възприема като просветлен бунтар, опълчващ се срещу империите на злото; джедай или самурай, борещ се срещу силите на мрака. IBM е идеалният кандидат за такъв враг. Джобс хитро представя наближаващата битка не като обикновена търговска конкуренция, а като духовна борба.

– Ако по някаква причина допуснем толкова груба грешка, че IBM да спечели, моето лично убеждение е, че в следващите двайсет години ще потънем в един вид компютърно средновековие – заявява в едно интервю. – Ако IBM наложи контрол на пазара, това почти със сигурност ще спре всякакви нововъведения.

Дори трийсет години по-късно, когато разсъждава за конкуренцията по онова време, Джобс се представя като благороден рицар кръстоносец:

– Принципно IBM беше „Майкрософт“ в най-лош вид. Не бяха новаторска сила; бяха сила на злото. Същите като АТТ, „Майкрософт“ и „Гугъл“.

За нещастие на „Епъл“ Джобс се прицелва и в друг потенциален конкурент на неговия „Макинтош“: компютърът „Лиса“, създаден от собствената му компания. Причините за това са отчасти психологически. Понеже са го изгонили оттам, той иска да си отмъсти. В това полезно съперничество вижда и начин да мотивира хората си, затова се обзалага на 5000 долара с Джон Кауч, че „Мак“ ще излезе преди „Лиса“. Проблемът е в това, че съперничеството се оказва вредно. Джобс многократно представя екипа си като печени типове, съвсем различни от задръстените инженери, работещи над „Лиса“.

И нещо по-важно – когато се отдалечава от плана на Джеф Раскин за създаване на евтино и не много мощно преносимо устройство и прави от „Мак“ стационарна машина с графичен интерфейс, компютърът му се превръща просто в по-малък вариант на „Лиса“, който я подбива на пазара.

Лари Теслър, който координира програмното обезпечаване на „Лиса“, осъзнава, че е много важно двете машини да се направят така, че да могат да ползват един и същи софтуер. Затова в опит за примирие кани Смит и Херцфелд да посетят работното помещение на „Лиса“ и да демонстрират своя „Мак“. Двайсет и петима инженери и програмисти се събират и внимателно слушат колегите си, докато в един момент вратата се отваря с трясък. Нахълтва Рич Пейдж, един енергичен инженер, отговорен за голяма част от дизайна на „Лиса“.

– „Макинтош“ ще унищожи „Лиса“! – възкликва той. – „Макинтош“ ще разори „Епъл“!

Смит и Херцфелд не отговарят, затова Пейдж продължава да се оплаква почти през сълзи:

– Джобс иска да унищожи „Лиса“, защото не му даваме да се бърка в проекта. Никой няма да си купи „Лиса“, защото хората чакат „Мак“. Но на вас не ви дреме!

Излиза и гневно тряска вратата, но след малко пак влиза.

– Знам, че вината не е ваша – казва на Смит и Херцфелд. – Проблемът е Стив Джобс. Кажете му, че така ще унищожи „Епъл“!

Джобс наистина прави „Макинтош“ по-евтин конкурентен вариант на „Лиса“ с несъвместим софтуер. По-лошо – никоя от двете машини не е съвместима с Apple II. При липса на човек, който да координира работата в цялата компания, няма никакъв шанс Джобс да бъде обуздан.

Интегралният пакет

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное