Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Дни наред Еспиноза преправя калкулатора, съобразявайки се с критиките на Джобс, но всеки нов вариант води след себе си нови претенции. Един следобед, когато Джобс идва да го види, Еспиноза представя гениално решение: програма „Стив Джобс, сам си направи калкулатор!“. Тя позволява на потребителя да променя външния вид на машината според собствените си предпочитания, като определя дебелината на линиите, размера на бутоните, щриховката, фона и други черти. Вместо да се изсмее, Джобс сяда и започва да си играе, докато нагласи всичко по свой вкус. След десетина минути е готов. Неговият дизайн, разбира се, е този, който се предлага вграден в „Мак“ и остава стандартен в продължение на петнайсет години.

Въпреки че основното му внимание е съсредоточено върху „Макинтош“, Джобс иска да създаде последователна дизайнерска стратегия за всички продукти на „Епъл“. Така обявява конкурс за дизайнер от световна класа, който да бъде за „Епъл“ онова, което е Дитер Рамс за „Браун“. Проектът получава кодовото название „Снежанка“, но не заради предпочитанията му към цвета, а защото продуктите, които трябва да бъдат създадени, ще бъдат кръстени на седемте джуджета. Конкурсът печели Хартмут Еслингер, германски дизайнер, отговарящ за външния вид на телевизорите „Тринитрон“ на „Сони“. Джобс отива чак до Шварцвалд в Бавария, за да се срещне с него, и остава впечатлен не само от ентусиазма на Еслингер, а и от смелостта му да кара мерцедеса си с над 160 километра в час.

Въпреки че е германец, Еслингер заявява, че „в ДНК на „Епъл“ трябва да има изконно американски ген“, който да му придава „калифорнийски“ вид, вдъхновен от „Холивуд и музиката, бунтарския дух и естествения сексапил“. Той създава четирийсет модела на различни продукти, за да илюстрира идеята си, и когато ги вижда, Джобс заявява: „Да, това е!“

Стратегията „Снежанка“, която веднага е възприета за Apple IIc, включва бели кутии, тесни заоблени криви и тънки линии, както за вентилация, така и за декорация. Джобс предлага на Еслингер постоянен договор, при условие че се премести в Калифорния. Стискат си ръцете и – по не много скромните думи на дизайнера – „това ръкостискане скрепи едно от най-съдбовните сътрудничества в историята на индустриалния дизайн“. Фирмата на Еслингер „Фрог Дизайн“ е основана в Пало Алто в средата на 1983 г. с годишен договор за сътрудничество с „Епъл“ на стойност 1,2 милиона долара. Оттогава всеки продукт на компютърния производител носи гордото изявление: „Проектирано в Калифорния“.

От баща си Джобс знае, че отличителната черта на добрия професионалист е стремежът да изпипва дори детайлите, които остават скрити от погледа. Един от най-крайните и показателни примери за прилагането на тази философия е случаят, когато той разглежда печатната платка, предназначена да държи чипове и други компоненти дълбоко във вътрешността на „Макинтош“. Никой потребител няма да я види, но Джобс започва да я критикува от естетична гледна точка:

– Хубава е, но я вижте чипа на паметта. Грозен е. Линиите са твърде сближени.

Един от по-новите инженери го прекъсва и пита какво значение има това:

– Важното е да работи добре. Никой няма да гледа тази платка.

Джобс реагира по характерния си начин:

– Искам да бъде изпипана, въпреки че е вътре в кутията. Добрият дърводелец не използва скапани дъски за гърба на някой гардероб, въпреки че никой няма да ги види.

В едно интервю няколко години по-късно, след като „Макинтош“ излиза на пазара, отново разказва за урока, който е научил от баща си:

– Ако си дърводелец и правиш красива ракла, няма да използваш шперплат за гърба, въпреки че той е залепен до стената и никой не го вижда. Ти самият ще знаеш, че е там, затова ще използваш хубави дъски и за него. За да спиш спокойно нощем, естетиката и качеството трябва да са на най-високо ниво.

От Майк Марккула е научил колко важни са опаковката и представянето. Хората съдят за една книга по корицата Ł, затова за кутията на „Макинтош“ Джобс избира цветен дизайн и постоянно се стреми да го усъвършенства.

– Караше хората да я преправят петдесет пъти – спомня си Ален Росман, член на екипа на „Мак“ и съпруг на Джоана Хофман. – Потребителят щеше да хвърли опаковката още щом я занесе у дома, но Стив беше обсебен от идеята да я направи хубава.

За Росман това е липса на баланс – харчене на пари за скъпи опаковки, докато се опитват да пестят от микрочипове. За Джобс обаче всеки детайл е важен, защото иска „Макинтош“ да бъде невероятен.

Когато най-после уточняват всичко по дизайна, Джобс събира екипа на специална церемония.

– Истинските художници подписват творбите си – казва им той.