Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Виждането на Джеф Раскин за „Макинтош“ е, че трябва да прилича на куфар, който да се затваря, като клавиатурата се захлупва върху екрана. Когато поема проекта, Джобс решава да жертва преносимостта в полза на запомнящия се дизайн и компактността. Изважда телефонния указател и за ужас на инженерите заявява, че не трябва да надвишава площта, която заема. Затова дизайнерският екип на Джери Манък и Тери Ояма почва работа върху идеята мониторът да стои върху компютъра, а клавиатурата да може да се мести.

Един ден през март 1981 г. Анди Херцфелд се връща от вечеря и в офиса заварва Джобс да обикаля около прототипа на „Мак“ и да спори с творческия директор Джеймс Ферис.

– Трябва да има класически вид, който няма бързо да излезе от мода. Като фолксваген „Костенурка“ – заявява Джобс.

От баща си той се е научил да цени формите на класическите модели автомобили.

– Не, така не става – възразява Ферис. – Линиите трябва да са съблазнителни като на ферари.

– Не, не като ферари – контрира Джобс. – По-скоро трябва да е като порше!

По това време той кара порше 928. Веднъж извиква Бил Аткинсън навън да разгледа колата и заявява:

– Великото изкуство формира вкусовете, не се съобразява с тях.

Възхищава се също от дизайна на „Мерцедес“.

– С времето направиха линиите по-плавни, но детайлите по-изчистени – споделя той веднъж, докато се разхожда на паркинга с някого. – Така трябва да направим макинтоша.

Ояма скицира предварителния проект и прави гипсов модел. Екипът на „Мак“ се събира да го разгледа и да обмени мнения. Херцфелд го нарича „сладък“. Другите също изглеждат доволни. Изведнъж Джобс започва да критикува:

– Прекалено е ъгловат, трябва да има по-заоблени форми. Радиусът на първата фаска трябва да е по-голям, а и не ми харесва ъгълът на скосяване.

На наскоро усвоения дизайнерски жаргон той има предвид ръба, свързващ страните на компютъра. Сетне обаче прави един окуражителен комплимент:

– Е, добре е за начало.

Веднъж-два пъти месечно Манък и Ояма представят нов вариант, преправен според дотогавашните критики на Джобс. Тържествено свалят кърпата от последния гипсов модел и до него нареждат всички предишни варианти. Това не само им помага да следят развитието на дизайна, а и не дава повод на Джобс да ги обвинява, че не са се съобразили с препоръките му.

– Моделите след четвъртия почти не се различаваха от третия – спомня си Херцфелд, – но Стив винаги критикуваше и вземаше нови решения, казваше, че харесва или не харесва определени детайли, които аз едва забелязвах.

Една неделя Джобс отива в магазина „Мейсиз“ в Пало Алто и отново дълго разглежда домакинските уреди, особено тези на „Куизинарт“. В понеделник дотърчава до офиса на „Мак“, казва на дизайнерския екип да купят един и прави куп нови предложения относно линиите, кривините и ъглите на скосяване.

Джобс постоянно повтаря, че машината трябва да изглежда приветлива. В резултат мониторът все повече заприличва на човешко лице. Флопито е под екрана, кутията е по-тясна и по-висока от повечето компютри и напомня глава. Издатината в основата е като брадичка и Джобс намалява дебелината на пластмасовата рамка отгоре, за да не прилича на неандерталско чело. Патентът за дизайна на кутията на „Епъл“ е издаден на името на Джобс, наред с Манък и Ояма.

– Въпреки че Стив не е начертал нито една линия, дизайнът е такъв благодарение на неговите идеи и вдъхновение – признава по-късно Ояма. – Честно казано, не знаехме какво означава един компютър да е „приветлив“ (friendly), докато той не ни обясни.

Със същата маниакална старателност Джобс следи създаването на всичко, което ще се появява на монитора. Един ден Бил Аткинсън нахълтва въодушевен в „Тексако Тауърс“. Хрумнал му гениален алгоритъм за бързо чертане на окръжности и елипси на екрана. Математическите уравнения за чертане на кръг обикновено изискват да се изчислява квадратен корен, което микропроцесорът 68000 не може да прави. Аткинсън обаче е измислил как да го избегне, изхождайки от факта, че сумата от последователни нечетни числа дава последователност от точни квадрати (например 1+3=4, 1+3+5=9 и т.н.). Херцфелд си спомня, че когато Аткинсън демонстрирал метода, всички били впечатлени, но не и Джобс.

– Е, кръговете и елипсите са хубави – признава той, – но как ще начертаеш правоъгълник със заоблени ъгли?

– Не съм сигурен, че е необходимо – отбелязва Аткинсън. После добавя, че е почти невъзможно.

– Исках да използвам само прости графични алгоритми и да ги огранича до най-основните фигури, които се налага да се чертаят.

– Правоъгълниците със заоблени ъгли са навсякъде! – възкликва Джобс, като скача и започва да ръкомаха разпалено. – Само се огледай! – Посочва дъската за писане, масата и други предмети, които са правоъгълни, но със заоблени ъгли. – Навън има още повече!

Извежда Аткинсън на разходка и почва да му показва автомобилни прозорци, билбордове и пътни знаци.

– За три пресечки му показах седемнайсет примера – спомня си по-късно Джобс. – Сочех му ги навсякъде, докато го убедих.