Стъкларят от Мурано

— Много добре тогава — кимна. — Ще се върна. Но не веднага. Засега трябва да се грижа за сина си. Дай ми няколко месеца. А междувременно можеш да използваш всички рекламни материали с мен. — Усмихна се и допълни: — Не че нямаше да го направиш и без моето разрешение, де!

Тук Аделино вече не се сдържа и усмивката му се върна — усмивката на търговец, на пират, на корсар.

А тя сведе очи към сърцето, което проблясваше в ръцете й.

— Ще го пазя внимателно така, както поръча — изрече тя, но по-скоро като шепот към отдавна загиналия мъж, който също бе обичал много своето дете. Вдигна ръце, за да го завърже на врата си така, както някога, но Аделино бързо я спря:

— Хей, ама какво правиш?! Това не е за теб!

И й намигна съзаклятнически.

— Така ли?

— Ами, да! За Корадино е! — отсече Аделино и кимна към бебето.

Леонора и Алесандро се спогледаха. И по лицата им се разляха усмивки.

— Ето, заповядай, Корадино! — обърна се Леонора към бебето и залюля сърцето над него. — Какво ще кажеш за рожденото си право?

Една дребна ръчичка се протегна към блестящото стъкло, сключи се около него и отказа да го пусне.

За автора

Марина Фиорато е наполовина венецианка, наполовина англичанка. Родена е в Манчестър и израства в Йоркшир Дейлс. Има диплома по история от Оксфорд Юнивърсити и от университета във Венеция. След това започва да се занимава с рисуване и история на изкуството. Работила е като илюстратор, актриса и филмов критик. Правила е дизайна на турнетата на рок групи като U2 и Rolling Stones. Живее в Северен Лондон със съпруга, сина и дъщеря си.