Стъклени къщи

Първо си помисли, че е толкова уморена, та си въобразява разни неща — случва се, когато не си доспиваш, виждаш призраци в огледалата и призрачни лица по прозорците, — но тогава забеляза нещо, което се движеше бързо в светлината на уличната лампа. Нещо бледо.

— Следят ни — промълви Ева мрачно. — По дяволите.

— Брандън? — Клеър се опита да огледа улицата от двете страни, но Ева натисна газта и продължи по-бързо.

— Не е Брандън, а и той няма да си изцапа зъбите лично…

Изведнъж на десетина метра пред тях изскочи някой.

И двете изпищяха, а Ева натисна спирачките. Клеър залитна напред, но коланът се стегна и така я спря, че когато раната от изгореното място на гърба й се удари в седалката, тя за малко не припадна от болка. Но болката отстъпи, изместена от страха, защото колата бе спряла в тъмна улица и подпрял ръце на капака, там стоеше вампир.

Хилеше се и показваше много, много зъби.

— Клеър! — Ева изкрещя. — Не го гледай! Недей!

Твърде късно. Клеър го бе погледнала и нещо в главата й омекна. Страхът изчезна. Както и здравият й разум. Тя се протегна към ключалката на вратата, но Ева се хвърли към нея и я сграбчи за ръката.

— Не! — изпищя тя и продължи да я държи, като в същото време даде на заден ход и замириса на изгоряла гума. Не стигна далеч. Друг вампир излезе и препречи улицата. Този беше висок, грозен и стар. Същото изобилие от лъскави зъби. — О, боже…

Клеър продължаваше да се мъчи с ключалката на вратата. Ева изломоти нещо, за което определено родителите на Клеър биха я наказали вкъщи, отново натисна спирачките и каза:

— Клеър, мила, ще боли… — после бутна Клеър напред и я удари по изгореното място.

Клеър изпищя толкова силно, че можеше да заглуши воя на кучетата през три щата, и почти припадна, но спря да се опитва да излезе от колата. Дори двамата вампири, които изведнъж се бяха озовали до вратата на колата, трепнаха и се отдръпнаха.

Ева даде газ. В полунесвяст от горещата пулсираща болка в гърба, Клеър чу шум, сякаш железни нокти стържат по черна дъска. После шумът спря и те се понесоха с бясна скорост в нощта.

— Клеър? Клеър? — Ева я буташе по другото рамо, по онова, което не бе залято с киселина. — О, боже, съжалявам! Аз просто… той искаше да те накара да отвориш вратата, а аз не можех… Извинявай!

Уплахата още я изгаряше, но Клеър успя да кимне и леко да се усмихне. Беше разбрала. Винаги се бе чудила как, по дяволите, във филмите някой може да е толкова глупав, че да отвори врата на страховитите лоши вампири, но сега знаеше. Наистина знаеше.

Понякога просто нямаш избор.

Ева се задъхваше и плачеше неудържимо.

— Мразя това — изхлипа тя и удари няколко пъти с ръка по волана. — Мразя този град! Мразя и тях!

Клеър разбра. Тя също започваше да ги мрази истински.

11

Шейн стоеше на вратата, готов да действа, когато колата на Ева изскърца и спря. Може би още бе ядосан, но това нямаше да му попречи да участва в хубав бой. Ева трескаво му направи знак да си остане там, където бе безопасно, и огледа улицата във всички посоки.

— Виждаш ли нещо? — тревожно запита тя Клеър. Клеър поклати глава, още й се гадеше. — По дяволите! Знаеш упражнението, нали? Бягай през глава! Без да спираш!

Клеър с мъка отвори вратата, измъкна се бързо от колата и хукна по тротоара. Чу зад нея да се затръшва другата врата и бягащи стъпки. Дежа вю, помисли си тя. Сега им липсваше само Брандън да се появи отнякъде и да се държи като глупак…

Едва не блъсна Шейн, като профуча през прага, той се дръпна от пътя й навреме, пропусна я да мине, после сграбчи Ева и я дръпна вътре, като затръшна и заключи вратата след нея.

— Трябва да си намериш по-добра работа — каза той. Ева избърса размазания си грим с опакото на ръката и му хвърли гаден поглед.

— Аз поне имам работа!

— Каква? Професионален донор на кръв ли? Защото в това ще се превърнете, ако…

Клеър се обърна, озова се срещу вампир и се разкрещя с всичка сила.

* * *

Е, добре, не бе вампир. Това се изясни след около трийсетина секунди от факта, че Шейн се запревива от смях, вампирът също се разпищя, свит от уплаха, и от думите на Ева, която бе смутена и изненадана.

— Миранда! Какво, по дяволите, правиш тук, мила?

Вампирът — тоест тя само приличаше на вампир, поправи се Клеър сега, когато сърцето й не биеше вече с космическа скорост и видя, че заблудата се дължи повече на грим и драматична ситуация, отколкото на природна даденост — бавно свали ръце и нерешително погледна Клеър през силно гримираните си в черно мигли и издаде едно „О!“ с начервените си устни.

— Трябваше да дойда — обясни тя. Гласът й бе плътен и развълнуван. — О, Ева! Имах ужасно видение! Имаше кръв и смърт и се отнасяше за теб.

Ева не се впечатли. Въздъхна, обърна се към Шейн и каза:

— Ти си я пуснал? Мислех, че я мразиш?

— Не можех да я оставя навън, нали? Все пак е от плът и кръв. Освен това ти е приятелка.

От погледа, който Ева хвърли на Шейн, излизаше, че „приятелка“ е доста пресилено.