Стоик

— Откак мъжът ми е починал, чувам само празни приказки, а пари няма. Мистър Джеймисън го бива да дава обещания и да говори мило, но аз не съм видяла пари от него. Когато му исках, той отговаряше, че няма. Престанах да му вярвам, дори го подозирам.

И Ейлийн разказа на съда как той без нейно знание е предал на комисията по реорганизацията четири и половина милиона долара, как е уредил да се продаде на търг картинната галерия за двеста двадесет и седем хиляди долара, когато тя е оценявана на четиристотин хиляди, как е поискал от нея комисиона от хиляда и петстотин долара, макар да е получил хонорара си като изпълнител на завещанието, как не е допуснал нейния адвокат до счетоводните книги за имуществото на Каупъруд.

— Когато мистър Джеймисън ми предложи да продам своя дом и художествената колекция — заключи тя — и да му заплатя шест процента за сделката, аз просто му отказах. Той ме заплаши, че ще ми почерни живота.

Съдията отложи гледането на делото за още три седмици.

— Така е, когато жена се захваща с работи, от които не разбира — отбеляза Франк А. Каупъруд-младши.

И докато Ейлийн се опитваше да отстрани Джеймисън като изпълнител на завещанието в Чикаго, той след три години бездействие в Ню Йорк изведнъж се обърна към съда с молба за изпълнителски права там. Но тъй като Ейлийн вече го бе дала под съд, трябваше да се изясни дали е способен да изпълнява тази роля, затова съдията Монахан отложи гледането на делото с петнадесет дни, за да се реши този въпрос. Междувременно в Чикаго Джеймисън отговори на съдията Севъринг по обвиненията на Ейлийн, че не е нарушавал интересите й и не е получил нито цент незаконно, дори напротив, направил е много за опазването на имуществото.

Съдията Севъринг отказа да отнеме на Джеймисън правата на изпълнител, но заяви:

— Разбира се, когато един изпълнител е получил от наследството полагаемото му се възнаграждение и пак иска от вдовицата да му изплати процент за оформянето на нейната част от завещанието, което и без това е негово задължение, той би трябвало да загуби правата си като такъв. Но аз се съмнявам дали мога да го отстраня като изпълнител на завещанието само по тази причина.

Ейлийн реши да обжалва това решение във Върховния съд.

По това време обаче Компанията на лондонското метро се обърна към Нюйоркския окръжен съд с молба да получи дължимите й осемстотин хиляди долара. Те не поставяли под съмнение платежоспособността на вдовицата, макар да знаели от сигурен източник, че вследствие на няколкото дела вече са се изпарили около три милиона от имуществото на Каупъруд. Съдът назначи за съдебен изпълнител Уилям Кънингам, който, независимо че Ейлийн бе болна от пневмония, веднага сложи охрана около палата на Каупъруд на Пето Авеню и три дни по-късно уреди тридневна разпродажба на картините, килимите и гоблените в дома, за да се изплати дължимата на лондонската компания сума. Пазачите бяха на поста си денонощно и следяха зорко да не изчезне нещо от имуществото, което щеше да се разпродава. Те непрекъснато се разхождаха из къщата, всяваха навсякъде безпорядък и нарушаваха правото на неприкосновеност на дома и собствеността.

Чарлс Дей, един от адвокатите на Ейлийн, веднага обжалва решението на съда и заяви, че тази процедура е сред най-ужасните примери за съдебен произвол, който някога е бил извършван в страната — става дума всъщност за истински заговор с цел да се проникне в дома по незаконен път, за да може той да бъде продаден насилствено заедно с картините и по такъв начин да се провали намерението на Каупъруд да остави на широката публика този палат и произведенията на изкуствата в него.

И докато нюйоркските адвокати на Ейлийн с всички сили се стараеха да отменят този запор, адвокатите й в Чикаго се бореха да бъде назначен съдебен изпълнител на цялото имущество на Каупъруд.

Тъй като никой не се сети да се възползва от правото да купи ипотеката върху пристройката към картинната галерия, продадена заради иска на Дружеството за застраховка „Живот“, след четири месеца то даде под съд изпълнителя Кънингам и Компанията на лондонското метро, които категорично отказаха да изкупят ипотеката, На всичко отгоре, докато комисията по реорганизацията, състояща се от чикагски капиталисти, разработваше съвместно с представители на банкерската къща на Брентън Дигс своя план, акционерите на три дъщерни компании на Чикагската обединена транспортна настояха да се започне дело за лишаване на комисията от правото да изкупи въпросните ценни книжа. Адвокатите на Ейлийн заявиха, че право да се разпорежда о имуществото на Каупъруд има само съдията на окръг Кук, докато апелативният съд на окръга няма това право. Съдията на споменатия апелативен съд донякъде го призна, като декларира, че ще се оттегли веднага щом Джеймисън поеме задълженията си върху нюйоркското имущество на Каупъруд.