Стоик

Но пет месеца след като Ейлийн се обърна към апелативния съд на САЩ, този съд с два гласа за и един против взе решение да обяви за постоянни пълномощията на съдебния изпълнител Уилям X. Кънингам. Впрочем съдията, който не бе съгласен с това решение, заяви, че федералният съд не може да се меси в дела по завещания, които са от компетенцията на щатските съдилища. Другите двама, които бяха гласували „за“, смятаха, че изпълнителят не трябва да се сменя, докато не мине достатъчно дълъг период от време — по преценка на апелативния окръжен съд, — за да могат кредиторите да се обърнат към съда по делата за наследство с молба да назначи разпоредител, на когото да се предаде цялото имущество. Наред с това бе отменено временното решение, забраняващо на Джеймисън да кандидатства за изпълнител на завещанието за нюйоркската собственост.

Безкрай продължаваха отлаганията, делата, исковете, решенията, които трябваше да се вземат. И всичко това се стовари върху главата на вдовицата, а тя нямаше юридически познания и харчеше непрекъснато оставените й от съпруга й пари за установяване на правата си, които се оказаха доста трудно защитими. Тя се поболя, разби си напълно здравето, а и средствата й застрашително намаляха.

При това положение адвокатите на Ейлийн трябваше да се споразумеят с адвокатите на Джеймисън и на Компанията на лондонското метро тя да получи осемстотин хиляди долара, за да се откаже от правата върху полагащата й се част от наследеното недвижимо имущество. Чикагският съд по наследствените дела трябваше да потвърди тази спогодба.

Четири години след смъртта на Каупъруд чиновникът, определящ размера на данъка върху наследството, оцени останалото от него имущество на 11 467 370 долара и 65 цента. Последва ново дело, на което председател бе съдията Робъртс — Ейлийн настояваше чиновникът да преразгледа оценката си. Адвокатът й мистър Дей заяви, че ако съдията Севъринг потвърди законността на споразумението й с Джеймисън и Компанията на лондонското метро, не остава нищо друго, освен имуществото да се продаде. Дей възрази, че оценката е твърде висока — колекцията от картини не струва четири милиона, а от цялото обзавеждане на дома не могат да се вземат и хиляда долара.

Тогава Джеймисън се обърна към съдията Хенри, за да получи правата на изпълнител на завещанието за нюйоркската собственост на Каупъруд. Горе-долу по същото време, когато Ейлийн загуби делото против него, съдията Севъринг потвърди законността на споразумението, постигнато между адвокатите им: след като се изплатят всички дългове, тя трябваше да получи осемстотин хиляди долара и полагащата й се като на вдовица една трета от личното имущество на Каупъруд. Ейлийн пък бе длъжна да предаде на съдебния изпълнител Кънингам къщата, галерията, картините, конюшнята и всичко останало за разпродажба, а Джеймисън, четири години след като започнаха делата по наследството в Чикаго, получи правата да се разпорежда с имуществото в Ню Йорк. Той можеше да спре разпродажбата на нюйоркската собственост, но не го стори. Галерията съдържаше триста картини на стойност около милион и половина долара, между които творби на Рембранд, Хобема, Тенирс, Райздал, Холбайн, Франс Хале, Рубенс, Ван Дайк, Рейнолдс и Търнър.

Междувременно в Чикаго адвокатите на Джеймисън заявиха пред съдията Севъринг, че единственият начин да бъде избягната разпродажбата на имуществото поради неплатежоспособност е бил акциите на Единната транспортна компания на стойност 4 494 000 долара да се предадат на комисията по реорганизацията, след което да се създаде нова компания. Адвокатите на Ейлийн твърдяха, че това е било извършено тайно, без одобрението на съда. Съдията Севъринг обяви, че не може да вземе каквото и да било решение, докато страните не се споразумеят. И така делото бе отложено за неопределено време, за да могат адвокатите да преговарят.

Отлагане! И пак отлагане! И пак отлагане!

Искове от корпорациите! И нови искове! И нови!

Решения! Решения! Решения!

Съдилища! Съдилища! Съдилища!

Така минаха пет години. В края на краищата всичко, което бе принадлежало на Франк Каупъруд заедно с недвижимата му собственост, бе продадено на търг и възлезе на 3 610 150 долара!

ГЛАВА LXXV