Стоик

Приближавайки към Бомбай, Беренис и майка й бяха поразени от красотата на открилата се панорама. Корабът навлезе в широк, изпъстрен с гористи острови пролив, който водеше към града. Отляво се издигаха величествени сгради, а отдясно се простираше нисък бряг, осеян с палми, който постепенно се надигаше и някъде в далечината преминаваше във върховете на Западните Гати.

Писмото на лорд Севърънс до управителя на хотел „Мажестик“ им осигури най-любезен прием и великолепно обслужване през цялото време на пребиваването им в Бомбай, който толкова им хареса, че решиха да останат няколко седмици и да се запознаят с контрастите на този голям град, така различен от западните, И наистина събраха много и богати впечатления. Какво ли нямаше тук — широки улици, по които се тътреха волски каруци, натоварени с всякаква стока, шумни базари с огромно разнообразие и изобилие, гъмжащи с хора от всякакви раси, вероизповедания и цвят на кожата — от светлокафяво до черно, боси и полуголи: афганистанци, сикхи, тибетци, цейлонци, багдадски евреи, японци, китайци и какви ли още не. И повечето от тях бяха бледни и изпити, слаби, с хлътнали гърди и караха рикши из града, покрай красиви сгради, пищно украсени храмове и университета, по улиците, обточени с дървета: кокосови, финикови, индийски палми, акации и каучукови дървета, всичките натежали от плодове. С една дума, невиждани дотогава хора и тропически пейзажи, които поглъщаха цялото внимание на Беренис и майка й, докато най-сетне те решиха да се разделят с Бомбай и да заминат с влак за град Нагпур, разположен на изток, по пътя за Калкута.

Следваха съвета на лорд Севърънс, който им бе казал да потърсят гуруто Бородандадж. Лордът го окачестви като Разрушител на материята и Властелин на енергията — той живееше край Нагпур, а редките му посетители отсядаха в огромна къща със старинна архитектура на площада в центъра на града.

Веднага щом се настаниха, Беренис тръгна, следвайки упътванията на лорд Севърънс, за да намери час по-скоро този гуру. Излезе на шосето, пресичащо Нагпур от север на юг, и щом стигна до някаква стара и полусрутена сграда, която приличаше на изоставена мелница, пое надясно, както я бяха упътили. Вървя около половин миля край изоставено памуково поле и стигна до горичка с високи черни мангрови и тикови дървета, израсли така нагъсто, че ярките лъчи на слънцето не проникваха през листата им. Беренис помнеше подробните описания на Севърънс и разбра, че тук живее гуруто. Спря се нерешително, огледа се, видя тясна пътека, която криволичеше във вътрешността на гората, и пое по нея. Стигна до голяма квадратна полуразрушена дървена къща, която, както тя узна по-късно, някога е била лесничейство. В стените бяха пробити дупки, които никой не си бе направил труда да запълни, и през тях се виждаха и полуразрушените стаи. Пак по-късно Беренис научи, че сградата е била предоставена на гуру Бородандадж за часовете му по медитация, пак там той показваше как чрез йога човек може да овладее и контролира цялата си физическа вътрешна енергия.

Тишина и мрак царяха под сянката на надвисналите над Беренис огромни дървета. Тя пристъпи смирено напред. Може би тук щеше да намери така необходимите й самота и покой, тъй като светът, който оставяше зад гърба си, бе чужд и неприемлив. Когато се приближи към една от постройките в двора, насреща й излезе смугла възрастна индуска, която й даде знак да мине под арката и да пресече дворчето. В дъното му се виждаше още една сграда. Индуската й каза:

— Ела тук. Учителят те чака.

Беренис я последва, минаха през полуразрушена стена, край няколко изпочупени глинени съда и греди, които явно служеха за пейки. Индуската отвори голяма, тежка врата, Беренис се събу и пристъпи прага.

Висок, мургав човек с тясно, дълго лице седеше в йогийска поза на бяло парче плат в средата на стаята. Ръцете му бяха отпуснати между коленете — изглежда, се бе молил. Той не мръдна и не промълви дума, само насочи към Беренис дълбоките си, почти черни проницателни и изпитателни очи. И чак тогава каза:

— Къде беше досега? Четири месеца, откак е умрял мъжът ти, а аз все те чакам.

Смутена от въпроса и от вида му, Беренис неволно се дръпна няколко крачки назад.

— Не се бой — каза й гуруто. — Брахманизмът, дето учи на тези истини, които ти искаш да узнаеш, не познава страха. Ела тук, дъще, седни.

С дългата си и тънка ръка той посочи на Беренис крайчеца на белия плат. Тя седна и той заговори:

— Изминала си дълъг път, за да намериш покой. Ти търсиш самадхи — единение с бога. Нали така?

— Да, Учителю — отвърна Беренис, изумена и изпълнена е благоговение. — Така е.

— И смяташ, че си страдала много от злините на този свят — продължи той. — И сега си готова за промяна.

— Да, Учителю, готова съм. Защото сега ми се струва, че може би аз съм причинила зло на света.

— И сега си готова да изкупиш вината си, ако можеш?

— О, да, да! — каза тя тихо.

— А готова ли си да посветиш на това дълги години, или интересът ти ще премине?