Стоик

— Има ли някъде човек, който не е ти? Ти си душата на Вселената. Ако човек дойде на прага ти, излез и срещни себе си. Защото всичко е едно. Мисълта за самостоятелност и отделност е халюцинация. Ти мразиш. Ти обичаш. Ти се боиш. Всичко е халюцинация. Невежество и заблуда.

Единственото зло са мисълта и словото, отслабващи Духа.

Ако слънцата залязат, а луните се натрошат на прах и всички светове бъдат подложени на унищожение — теб какво те засяга? Стой непоколебим като скала — ти си непобедим.

За безсмъртието той заяви:

— Частицата енергия, която преди няколко месеца е била в Слънцето, сега може да е в човешкото създание.

Няма нищо ново в този свят. Едни и същи явления се сменят и редуват като спиците на колело. Всички промени във Вселената се извършват еднакво, като последователно издигане и падане. Световете се сменят един след друг, възникват от нещо по-малко, развиват се, приемат по-големи форми и отново се стапят, сякаш се връщат при извора. Така е с всичко живо — възниква и после се превръща в това, от което е възникнало. Кое изчезва тогава? Формата. В известен смисъл дори тялото е безсмъртно. В известен смисъл телата и формите са вечни. Да вземем например няколко зара и да ги хвърлим. Да речем, че се паднат 5, 6, 3 и 4. Хвърляме заровете пак и пак. Все някога ще се падне същата комбинация.

И атомите, съставляващи Вселената, са като тези зарове, които непрекъснато биват хвърляни в различни комбинации. И все някога идва време, когато същата комбинация ще се повтори и ти пак ще си тук, и всички предмети ще имат тази форма, и ще водим този разговор, и тази кана например ще си стои тук. Безкрай много пъти е било така и безкрай много пъти ще бъде.

Ние никога не се раждаме и никога не умираме. Всеки атом е живо същество, което води свой независим живот. Атомите се обединяват в групи и притежават, докато съществуват, определено съзнание; тези групи на свой ред се обединяват и образуват по-сложни тела, служещи за носители на по-висши форми на съзнанието. Когато физическото тяло е поразено от смърт, клетките се разделят и разпръсват — това ние наричаме разлагане. Силата, която ги е обединявала, е изчезнала, и всяка клетка поема своя път и образува нови комбинации. Смъртта е просто едно от проявленията на живота, а унищожението на някоя материална форма — само прелюдия към възникването на Друга.

За обратното развитие той каза:

— Семето става растение, песъчинката — никога. Бащата става дете, но парчето глина никога не може да стане дете. Откъде се управлява развитието — това е въпросът. Какво е било семенцето. Също като дървото. Всички възможности на бъдещото дърво са скрити в това семенце; всички възможности на бъдещия мъж са в бебето; всички възможности на всеки живот са в зародиша. Какво означава това? Ето какво: всяка еволюция предполага инволюция. Нищо не може да се развива, ако не съществува. И тук съвременната наука ни идва на помощ. Математиката учи, че общото количество вселенска енергия винаги е неизменно. Не можеш да отнемеш на материята един атом или енергията на една единица от нея. Щом е така, еволюцията не възниква от нищо. Откъде идва тогава? Идва от инволюцията, която я предхожда. Детето е зрелият мъж в миналото, а зрелият мъж — развилото се дете. Семето е дървото в миналото, а дървото — развилото се семе. Всички жизнени възможности са в зародиша. Въпросът става малко по-ясен. Добави към това и идеята за продължителността на живота. Той е единен — от най-низшата протоплазма до най-висшето човешко същество. Семето носи в себе си това, което ще стане, още преди да е приело каквато и да е определена форма.

Един ден Беренис попита:

— Какво мислите за милосърдието?

Гуруто отговори:

— Когато помагаш на бедните, не се изпълвай с гордост. Бъди признателен за възможността да даваш. В благодеянието се проявява вярата ти — така че защо ще се гордееш? Нима ти не си цялата Вселена? Радвай се, че си срещнал бедняк, защото, като го дариш, помагаш на себе си. Благословен е не този, комуто се дава, а този, който дава.

Тя го попита и за красотата. Толкова много хора обожават красотата във всичките й форми, дори са нейни роби.

Гуруто отвърна: