Стоик

— Дори и в най-низшите влечения е заложена частица от божествената любов. Едно от имената на бога на санскрит е Хари, а това означава: този, който привлича всичко към себе си. И единствено той е достоен да привлича към себе си човешките сърца. Че кой ли друг може да плени душата? Само той. Когато видиш как човек е привлечен от някое красиво лице, нима си мислиш, че той се стреми само към шепа молекули, подредени по определен начин? Ни най-малко! Зад тези материални частици трябва да има — и има — някакво божествено влияние, божествена любов. Невежият не го знае, но съзнателно или не е привлечен от тази искра на прекрасното. Така че дори най-низшите влечения са породени от самия бог. „Ни една жена, любими мой, не е обичала съпруга си заради него самия, а заради Атмана, заради всевишния, заключен в него.“ Бог е големият магнит, а всички ние сме като метални стружки, непрекъснато се стремим към Него, борим се да го достигнем, да съзрем лика на Брахма, отразен във всички форми и очертания. Мислим си, че обожаваме красотата, докато всъщност обожаваме лицето на Брахма, което прозира през нея. Действителността зад привидното.

И още: Раджа йога знае — природата е устроена така, че душата да придобие опит, а целият опит на душата цели тя да осъзнае своята вечна отделност от тялото. Човешката душа трябва да разбере и да осъзнае, че тя е дух, а не материя във вечността; че съединението й с материята е само временно. Раджа йога достига до най-тежката отреченост — той осъзнава от самото начало, че цялата тази видима природа е само илюзия. Той трябва да разбере, че всяко проявление на сила в природата се поражда не от самата природа, а от духа. Трябва да знае от самото начало, че всяко познание и целият опит произлизат от духовното начало, а не от плътта, затова трябва незабавно с цялата сила на разума си да скъса всички връзки с плътта.

Но от всички отречености най-известната е тази, на която учи Бхакти йога. Тук няма никакво насилие, няма нужда да се откъсваш от нищо, с нищо не е нужно да се разделяш насилствено. Отречеността на Бхакти йога е лесна, гладка и естествена като нещата около нас. Човек обича родния си град, после започва да обича страната си и силната му любов към неговия градец изчезва неусетно и естествено. А когато се научи да обича целия свят, любовта към родината, неговия силен, фанатичен патриотизъм, отмира безболезнено, от само себе си, без всякакво насилие. Непросветеният обича чувствените наслади най-много, но колкото по-културен става, толкова повече го влекат духовните радости, той започва да обича интелектуалните удоволствия повече от чувствените.

За да се постигне отречеността, необходима на Бхакти, не е нужно да убиваш нищо; то се извършва естествено, също както до светлината на по-силна лампа по-слабите бледнеят и постепенно изчезват, така любовта към чувствените и интелектуалните наслади отмира в сянката на любовта към самия бог. Тя самата непрекъснато расте и приема форма, която се нарича Пара бхакти, тоест съвършено преклонение. За човека, познал тази любов, формите изчезват, ритуалите губят смисъл, престават да съществуват книгите, светините, храмовете, черквите, религиите и сектите, страните и националностите — всички тези дребни ограничения, всички окови на условностите отпадат от само себе си. Не остава нищо, което да обвързва човека и да ограничава свободата му. Както корабът, изведнъж приближил се до магнитна скала, която привлича железните му болтове и скоби и ги измъква, дъските се разпадат, а вълните ги подемат и отнасят, така и висшето начало изтръгва всички болтове и скоби от душата и тя се освобождава. При това отричане, близко до поклонението, няма жестокост, борба или усмиряване Бхакти йога не потиска нито едно от чувствата си, по-скоро ги развива и насочва към бога.

Отречи се от този видим лъжовен свят и ще получиш щастие, като виждаш бог във всичко- Имай каквото искаш, но обожествявай всичко. Не притежавай нищо. Обичай бог във всичко. И тогава ще живееш така, както учи и християнството: „Търсете първо царството господне.“

Всевишният живее в сърцето на всички живи същества. Той ги върти отново и отново на колелото на своята илюзия Майа. Потърси прибежище само при него. Неговата благост ще ти даде душевен покой и никакви промени няма да те докоснат.

Когато изтече определеното време, или цикъл, наречен Калпа, Вселената се разпада на прах и преминава в потенциално състояние — в състояние на семе — и така очаква новото си раждане. Този период на образуване на новата форма е наречен от Кришна „деня на Брахма“, а потенциалното състояние — „нощта на Брах-ма“. Съществата, които населяват този свят, ту се възраждат, ту отново се разпадат на прах заедно със смяната на космическия ден и нощ. Това разпадане обаче не трябва да се смята за „завръщане към всевишния“. Просто съществото, загубвайки своята форма, преминава във властта на Брахма, който го е създал на този свят, и остава там дотогава, докато не дойде време за новото му превъплъщение,