Читаем Стоик полностью

— Готова съм да посветя години за изкупление на вината си. Искам да изправя злините, които съм сторила. Искам да знам как. Длъжна съм да се науча.

Гласът й трепереше от вълнение.

— Но знай, че от теб ще се искат търпение, труд и самодисциплина. Ще станеш всесилна, ако се подчиняваш на това, което учи брахманизмът.

— О, ще направя всичко, което е необходимо — каза Беренис. — С тази цел съм дошла. Знам, че трябва да се науча да се съсредоточавам и да съзерцавам. Тогава ще стана толкова мъдра, че да се отплатя на света и дори да изкупя вината си.

— Само този, който се отдава на съзерцание, може да стигне до истината — каза гуруто, като продължи да изучава Беренис. Накрая добави: — Да, ще те взема. Твоята искреност ти осигури място сред моите ученици. Ела утре за занятията по дишане. Ще узнаеш какво е дълбоко дишане, средно дишане, пълно дишане на йогите, носово дишане. Задържането на дъха е задържане на живота в тялото. То е първата крачка. На тази основа ще построиш целия си нов свят. Чрез него ще успееш да се откъснеш от всичко. Ще се освободиш от страданието, пораждано от желанието.

— Учителю, бих се отказала от много неща, за да достигна душевен мир — заяви Беренис.

Гуруто помълча малко, след което започна някак тържествено:

— Ако човек се откаже от красивия си дом, от красивите си дрехи и вкусната храна и отиде в пустинята, това още не значи, че се е отрекъл от света. Единственото му притежание, собственото му тяло, може да стане всичко за него и по-нататъшният му живот ще се превърне в борба за запазването на това тяло. Всъщност аскетизмът няма нищо общо с нашето вечно тяло. Той е възможен само за духа. Човек може да седи на трон и пак да се е отрекъл от всичко, а друг — уж е облечен в парцали, а е зает изцяло със себе си. Но който притежава дара на духовната прозорливост и е озарен от светлината на Атмана, всичките му съмнения се разсейват. Той е готов да прави неща, които не са му приятни, и не копнее за тези, които му доставят наслада. Никое човешко същество не може да живее в пълно бездействие, но който се откаже от плодовете на действието, се е отрекъл от всичко.

— О, Учителю, да можех да овладея поне зрънце от тази мъдрост — каза Беренис.

— Всяко познание, дъще моя — продължи той, — е дар на духа. Само пред онези, които могат да бъдат духовно благодарни, то се разтваря като венчелистчетата на лотоса. От твоите учители на Запад ще получиш познания за науката и изкуството, а източните ще ти помогнат да откриеш тайната на мъдростта. Истински просветен е не образованият, а който владее тази скрита истина. Защото тя взима мъртвите факти и им вдъхва живот. Тя внушава на човешкото сърце да използва знанието в служба на другите. Чрез сърцето, а не чрез ума можем да познаем бога. Прави добро заради самото добро. Само така ще успееш да се отречеш от всичко.

— Ще се постарая да усвоя всички дихателни упражнения, Учителю — каза Беренис. — Знам достатъчно за учението на йогите, за да разбера, че това е основата на прозрението. Зная, че диханието е живот.

— Не непременно — каза гуруто. — Ако искаш, мога да ти покажа, че има живот без дихание.

Той взе малко огледалце, даде й го и нареди:

— Като спра да дишам, сложи това огледалце пред устата и носа ми, за да видиш дали ще се покрие с влага.

Гуруто затвори очи, малко по малко тялото му започна да става все по-неподвижно и изпънато, дори заприлича на статуя, сякаш се вкамени. Беренис, без да откъсва очи от него, приближи ръка до ноздрите му. След няколко минути усети, че дишането му става все по-леко, докато в един момент за нейна голяма изненада съвсем спря. Нямаше и следа от ритъма, който би трябвало да го съпровожда. Тя зачака. После извади огледалото и го държа няколко секунди пред носа и устата му. То не се овлажни. Сега тя знаеше, че гуруто не диша, бе заприличал на каменен идол. Минаха цели десет минути, докато най-сетне Беренис забеляза признаци на дишане, което постепенно се нормализира. Тогава гуруто с много изморен вид отвори очи, погледна я и се усмихна.

— Какво чудо! — възкликна Беренис.

— Мога да задържам дъха си цели часове — каза гуруто. — А други йоги могат да не дишат и с месеци. Има и случаи, когато йоги са били затваряни за седмици наред в гробници, където няма въздух, и са излизали оттам живи и здрави. Освен това — продължи той — има още едно подобно изпитание — да подчиниш на волята си биенето на сърцето. Аз мога да спра моето напълно, защото връзката между кръвта и дишането е много тясна, както сигурно знаеш. Но това ще ти го покажа друг път. Постепенно ще разбереш, че дишането е проява на онази неуловима сила, която е невидима и се крие в жизненоважните органи. Когато тя напусне тялото, подвластното й дишане спира и настъпва смърт. Ала подчиниш ли дишането си, тогава успяваш донякъде да подчиниш и тази невидима сила. Но искам да те предупредя, че това е предмет на изучаване на Раджа йога, до която ще стигнеш само ако усвоиш първо Хата йога. А сега ми се струваш малко уморена, върви си и ела утре, за да започнем занятията.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом учителя
Дом учителя

Мирно и спокойно текла жизнь сестер Синельниковых, гостеприимных и приветливых хозяек районного Дома учителя, расположенного на окраине небольшого городка где-то на границе Московской и Смоленской областей. Но вот грянула война, подошла осень 1941 года. Враг рвется к столице нашей Родины — Москве, и городок становится местом ожесточенных осенне-зимних боев 1941–1942 годов.Герои книги — солдаты и командиры Красной Армии, учителя и школьники, партизаны — люди разных возрастов и профессий, сплотившиеся в едином патриотическом порыве. Большое место в романе занимает тема братства трудящихся разных стран в борьбе за будущее человечества.

Георгий Сергеевич Березко , Георгий Сергеевич Берёзко , Наталья Владимировна Нестерова , Наталья Нестерова

Проза / Проза о войне / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Военная проза / Легкая проза
Год Дракона
Год Дракона

«Год Дракона» Вадима Давыдова – интригующий сплав политического памфлета с элементами фантастики и детектива, и любовного романа, не оставляющий никого равнодушным. Гневные инвективы героев и автора способны вызвать нешуточные споры и спровоцировать все мыслимые обвинения, кроме одного – обвинения в неискренности. Очередная «альтернатива»? Нет, не только! Обнаженный нерв повествования, страстные диалоги и стремительно разворачивающаяся развязка со счастливым – или почти счастливым – финалом не дадут скучать, заставят ненавидеть – и любить. Да-да, вы не ослышались. «Год Дракона» – книга о Любви. А Любовь, если она настоящая, всегда похожа на Сказку.

Андрей Грязнов , Вадим Давыдов , Валентина Михайловна Пахомова , Ли Леви , Мария Нил , Юлия Радошкевич

Фантастика / Детективы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Научная Фантастика / Современная проза