Стоик

Беренис разбра, че за днес срещата й с този необикновен човек е приключила. Тръгна си неохотно, усещайки, че се отдалечава от недокоснат и неизчерпаем кладенец с познания. Пое по същата камениста пътечка, по която бе дошла, и ускори крачка, защото знаеше, че индийската нощ се спуска внезапно по петите на вечерта, че няма дълги залези като в Европа и Америка. По-скоро тъмнината бързо покрива всичко с плаща на самотата.

Приближавайки отново Нагпур, Беренис изведнъж спря, поразена от красотата на свещения хълм Рамтек с неговите искрящобели храмове, които властваха над всичко наоколо. Замисли се за изтънчената красота на тази гледка, омагьосана от далечните монотонни звуци на индуските мантри, които бавно се издигаха и се носеха из прозрачния въздух. Знаеше, че пеят монасите от Рамтек, събрали се в края на деня, за да огласят всичко наоколо със свещените си химни. Първо гласовете им звучаха като бавен шепот — нежен и приятен, но когато Беренис се приближи, звукът се усили, докато най-накрая започна да й напомня за ритмични удари по гигантски тъпан. И тогава сърцето й сякаш промени пулса си и го нагоди към туптенето на тази велика, устремена към господа страна, където духът бе над всичко. Беренис съзна, че тук най-сетне ще намери покой.

ГЛАВА LXXVIII

През следващите четири години тя усвои различните степени на йогийското учение; научи се първо да заема стойка на йога — с изправен гръб и неподвижно тяло, така че човек да не го усеща, когато медитира. Защото Дхиана, или медитация, както учат йогите, значи да забравиш за всичко. А когато гръбнакът е изправен, свитата на кълбо Кундалини (триъгълна по форма и разположена в основата на гръбнака) се пробужда и се устремява през Сусумна нагоре по гръбнака към седемте сплита, или центрове на съзнанието, докато най-сетне стигне до Сахаерара, висшата точка, или с други думи — мозъка, този лотос с хиляда венчелистчета. Според йога, който стигне тази най-висока степен на съзнанието, се причислява към Самадхи, или свръхсъзнанието. Но независимо дали Кундалини ще стигне до тази най-висока точка или не, все пак рамките на човешкото възприятие се разширяват според степента на нейното издигане.

Беренис усвои Пранаяна — как да подчинява жизнените сили на тялото си, Пратиахара — способността на съзнанието да се самосъзерцава, Дхарана — как да се съсредоточава, Дхиана — как да медитира. Тя често сравняваше записките си с тези на другите ученици, които също посещаваха занятията — един англичанин, един млад и много интелигентен индус и две индуски. С течение на времето изучи различните видове йога — Хата, Раджа, Карма, Жнана и Бхакти. Разбра, че Брахма — или действителността — е висшето проявление на бога. То никога не може да се определи или изрази. В древните трактати — Упанишадите — се казва, че Брахма е съществувание, познание и блаженство, тю те не са негови атрибути. Не може да се каже, че Брахма съществува, то е самото Съществуване. Брахма не е мъдрост или щастие, а абсолютно Познание, абсолютна Радост.

„Безкрайното не може да се раздели на части и да се ограничи в крайното.“

„Цялата Вселена е изпълнена с мен, с моето вечно аз, което е недостъпно за човешките сетива. Макар да ме няма в нито едно отделно създание, всички създания съществуват в мен. Това не значи, че те съществуват в мен физически. И тук се крие моята божествена тайна. Ти трябва да се опиташ да я разгадаеш. Моето Същество поддържа живота във всички живи създания, поражда ги, но няма физически контакт с тях.

Но ако човек ме обожава, размишлява за мен съсредоточено и ми посвети всеки свой миг, аз ще удовлетворя всичките му нужди и ще запазя притежанията му. Дори тези, които се покланят на други божества и им принасят жертви с вяра в сърцата си, всъщност се покланят на мен, макар да са сбъркали пътя. Защото аз съм единственият, който ще възликува, единственият бог, комуто се принасят всички жертви. И все пак тези хора са обречени само на земното, защото, не са прогледнали за истинската ми същност.

Които принасят жертви на различни божества, ще отидат при тези божества. Които се покланят на предците, ще отидат при предците си. Които се покланят пред природните стихии и духове, ще отидат при тях. А моите поклонници ще дойдат при мен.“

Както й обясни гуруто един ден:

— Самият въздух, който дишаме, ни казва с всеки свой полъх: „Ти си и това!“ И цялата Вселена със своите неизброими слънца и луна прогласява с устата на тези, които могат да говорят: „Ти си и това!“

Беренис си спомни хубавото стихотворение на Емили Бронте, „Сетни редове“, което толкова отдавна обичаше и което завършваше така:

Смърт няма и не ще умре
ни атом, ни прашинка малка.
Щом Ти си тук, светът ще грей,
със Теб ще се въздига вечен.

Друг път гуруто я попита: