Читаем Стоик полностью

Индуизмът приема и признава много превъплъщения на бога — Кришна, Буда и Христос, и допуска, че ще има и други такива.


Във всеки век се връщам азсветите да спася.Грехът на грешния да спраи праведност да възцаря.


Най-сетне настана денят, когато Беренис чу последните напътствени слова на гуруто, тъй като той знаеше, че тя вече е призвана и е време да го напусне.

— Научих те на тази мъдрост, която е тайна на тайните — каза й той. — Мисли внимателно за нея. След това действай така, както намериш за добре. Защото според Брахма този, който се е освободил от заблужденията и познава в мен съвършената реалност, знае всичко. И затова ме освобождава от цялото си сърце. Тази е най-святата от всички истини, на които съм те научил. Който я разбере, става истински мъдър и тогава е достигнал целта на живота си.

ГЛАВА LXXIX

Следващата година Беренис и майка й пътешестваха из Индия, защото искаха да се запознаят по-добре с тази удивителна страна. Макар че бе посветила четири години от живота си на изучаването на индуската философия, тя все пак доста ясно виждаше как живеят местните хора — един изостанал и заблуден народ, за който искаше да узнае колко се може повече, преди да се върне в родината.

И така те посетиха Джайпур, Канпур, Пешавар, Лахор, Равалпинди, Амритсар, Непал, Ню Делхи, Калкута, Мадрас, а също и южната граница на Тибет. И колкото по-далеч отиваха, толкова по-потресена оставаше Беренис от ужасяващата бедност, от жалкото съществувание и ограничеността на милионите хора, населяващи тази необикновена, удивителна земя. Тя се чудеше как една страна може да развие такава благородна и дълбоко религиозна жизнена философия и същевременно да породи и да поддържа такава жестока и потисническа обществена система, при която шепа хора живееха царски, а милиони не можеха да си осигурят дори насъщния. На Беренис й бе трудно да прумее този рязък контраст, който дълбоко я разочарова.

Защото навсякъде тя виждаше улици и пътища, покрай които се тълпяха мръсни, голи или дрипави хора с очи, пълни с отчаяние. Някои от тях просеха милостиня за своите учители — светите пилигрими. Беренис попадаше на места, където хората бяха достигнали и последния предел на духовно и физическо падение. Едно село бе поразено от чумата, която косеше всички жители поред. Никой не им оказваше помощ и те бяха оставени на произвола на съдбата. В много селца се случваше да види по тридесет души да обитават една малка стаичка. Те естествено страдаха от болести и глад. И въпреки това, ако някой се опитваше да направи дупки в стените, хората веднага ги зазиждаха.

Най-страшното зло й се стори обичаят да бъдат омъжвани малки момичета. Много от тези нещастници биваха докарвани до такова физическо и умствено падение, че смъртта, която обикновено ги спохождаше твърде рано, бе по-скоро избавление за тях.

Беренис се сблъска и с Друг страшен местен проблем — кастата на „недосегаемите“ — и се заинтересува как е възникнал той. Разказаха й, че когато светлокожите предци на сегашните индуси дошли в Индия, намерили тук местно население — дравидите, — които, имали по-тъмна кожа и малко по-груби черти на лицето. Те били издигнали големите храмове на юг. Жреците на пришълците им забранили да смесват кръвта си с туземците и обявили дравидите за нечисти, „недосегаеми“. Така расовата вражда, породила трагедията на. тези хора.

Но, както Беренис узна, Ганди е казал по този въпрос: „Недосегаемостта в Индия отмира бързо, въпреки всички усилия да бъде запазена. Този нечовешки обичай унижава индусите, тъй като те трябва да се отнасят с «недосегаемите» по-зле, отколкото с животните. Дори сянката на тези хора сякаш осквернява името на бога. Аз осъждам този предразсъдък решително и дори още по-решително, отколкото британските методи на управление, наложени в Индия. Явлението «недосегаемост» за мен е дори по-нетърпимо, отколкото британското владичество. Ако индуизмът настоява «недосегаемите» да се запазят като отделна каста, значи той отдавна не съществува, отдавна е мъртъв.“

Беренис неведнъж бе виждала млади майки от „недосегаемите“ с хилави бебета в ръце, но те винаги се държаха на разстояние и я наблюдаваха тъжно, когато се спираше да разговаря с някой индуски проповедник. И винаги й правеше впечатление колко чувствителни лица имаха те. Всъщност изглеждаха така, както щеше да изглежда всяко обикновено, но привлекателно и интелигентно американско момиче, ако е израсло в мръсотията, мизерията и изолацията, на която бяха осъдени те. Впрочем Беренис узна, че пет милиона от тях са се спасили от това проклятие, като са станали християни.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом учителя
Дом учителя

Мирно и спокойно текла жизнь сестер Синельниковых, гостеприимных и приветливых хозяек районного Дома учителя, расположенного на окраине небольшого городка где-то на границе Московской и Смоленской областей. Но вот грянула война, подошла осень 1941 года. Враг рвется к столице нашей Родины — Москве, и городок становится местом ожесточенных осенне-зимних боев 1941–1942 годов.Герои книги — солдаты и командиры Красной Армии, учителя и школьники, партизаны — люди разных возрастов и профессий, сплотившиеся в едином патриотическом порыве. Большое место в романе занимает тема братства трудящихся разных стран в борьбе за будущее человечества.

Георгий Сергеевич Березко , Георгий Сергеевич Берёзко , Наталья Владимировна Нестерова , Наталья Нестерова

Проза / Проза о войне / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Военная проза / Легкая проза
Год Дракона
Год Дракона

«Год Дракона» Вадима Давыдова – интригующий сплав политического памфлета с элементами фантастики и детектива, и любовного романа, не оставляющий никого равнодушным. Гневные инвективы героев и автора способны вызвать нешуточные споры и спровоцировать все мыслимые обвинения, кроме одного – обвинения в неискренности. Очередная «альтернатива»? Нет, не только! Обнаженный нерв повествования, страстные диалоги и стремительно разворачивающаяся развязка со счастливым – или почти счастливым – финалом не дадут скучать, заставят ненавидеть – и любить. Да-да, вы не ослышались. «Год Дракона» – книга о Любви. А Любовь, если она настоящая, всегда похожа на Сказку.

Андрей Грязнов , Вадим Давыдов , Валентина Михайловна Пахомова , Ли Леви , Мария Нил , Юлия Радошкевич

Фантастика / Детективы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Научная Фантастика / Современная проза