Стоик

Тук Беренис отново видя огромната разлика между Стейн и своя агресивен и безжалостен любим. Любовта към изкуството и красотата у Каупъруд само смекчаваше финансовия му гений и жаждата за власт. А у Стейн чувството за прекрасното преобладаваше над всичко останало. И макар и двамата да бяха необикновени личности и богаташи, Стейн притежаваше нещо, което Каупъруд никога нямаше да има: титла и съответно положение в обществото. На Беренис ш бе интересно да ги сравнява, още повече като виждаше какво дълбоко впечатление прави на Стейн, Един английски аристократ и до него Франк Каупъруд, американският финансист и магнат, собственикът на градски трамвайни линии.

Докато яздеше под дърветата петнистата сива кобила, тя си представи, че е лейди Стейн. Можеше дори да им се роди син, наследник на графската титла. Но веднага, уви, се сети за майка си, небезизвестната Хати Стар от Луисвил, както и за собствените си нередни отношения с Каупъруд, които всеки момент можеха да се разчуят и да последва скандал. Беренис не трябваше да забравя за Ейлийн, а ако Каупъруд се разгневеше, щеше да й стане враг, един гениално изобретателен и отмъстителен враг. И така — краткото й вълнение се разсея като мъгла под безпощадните лъчи на действителността. За миг тя дори изстина, съзнавайки цялата сложност на положението си, но само секунда по-късно Стейн й каза нещо много утешително:

— Ще разрешите ли да ви заявя, че блестящият ви ум не отстъпва на красотата ви?

И въпреки тъжното си настроение Беренис му махна весело е ръка.

— Че защо не? Нима очаквате да се откажа от нещо, което не заслужавам?

Тя заинтригуваше Стейн все повече и повече и той бе все по-склонен да мисли, че в отношенията й с Каупъруд няма нищо нередно. Защото американецът беше на петдесет и пет или шестдесет години, а Беренис изглеждаше на не повече от осемнадесет-деветнадесет. Може би му беше незаконна дъщеря. От друга страна, нима не бе възможно при тази й младост и красота Каупъруд да се надява да я спечели с подаръци и внимание, с които да обсипва майката и дъщерята? Защото Стейн много внимателно наблюдаваше мисис Картър и усещаше в нея нещо, което не можеше да си обясни. Тя очевидно бе майка на момичето, защото двете много си приличаха. Стейн бе озадачен. Но сега най-много му се искаше да заведе Беренис в Трегасол и чудейки се как да го постигне, й каза:

— За едно нещо непременно трябва да ви поздравя, мис Флеминг, че имате такъв блестящ настойник. За мен той е изключително способен човек.

— Да, така е — съгласи се тя. — Интересно, че вие ще работите с него или поне замисляте нещо такова.

— Впрочем — попита той, — да знаете кога ще се върне от Америка?

— Последното му писмо е от Бостън — отвърна Беренис. — А имаше и много работа в Чикаго и другаде. Всъщност не знам кога смята да се връща.

— Надявам се, че тогава ще имам удоволствието да ви поканя и двамата — каза Стейн. — Но не забравяйте за Трегасол. Трябва ли да чакаме завръщането на мистър Каупъруд?

— Да, във всеки случай поне три-четири седмици. Майка ми не се чувствува добре и най-много й се иска да остане тук и да си почива.

Беренис му се усмихна окуражително, защото знаеше, че ако Каупъруд се върне или ако тя има време да му пише и телеграфира, посещението може да се уреди. На нея самата ужасно й се искаше да приеме поканата. А ако тя бъде в добри отношения със Стейн, след като Каупъруд й го разреши, въпреки че отсъства, това щеше да помогне на деловите му работи. Беренис реши да му пише незабавно.

— А как смятате, ще бъде ли възможно след две-три седмици? — попита Стейн.

— Сигурна съм. Не се и съмнявам, че ще прекараме чудесно.

Стейн бе принуден да приеме радушно това предложение за съвместно гостуване. Защото съвсем очевидно бе, че на тази млада и красива американка не й трябват нито той, нито Трегасол, нито високопоставените му познати. Тя бе независима личност, свикнала да постъпва както смята за добре, и той трябваше да се съобрази с това.

ГЛАВА XLIV

Беренис не бе сигурна дали е разумно да продължава да се среща със Стейн, но Каупъруд се бавеше в Америка и така ги тласкаше един към друг. Той вече й бе писал оттам, че не може да се върне в Лондон преди края на приближаващите президентски избори, макар че истинската причина бе Лорна. Все пак бе добавил благоразумно, че ако той не успее да се върне скоро, ще извика Беренис при себе си в Ню Йорк или Чикаго.