Стоик

Стейн, макар да не можеше да се мери с Каупъруд в света на финансите, му бе достоен съперник в любовта. Ако някоя жена го интересуваше, той ставаше изобретателен и напорист. Бе обичал красиви жени и с каквото и друго да се занимаваше, винаги имаше и по някое приключение. Беренис го плени от пръв поглед. На фона на тази чудесна природа, сама с майка си, тя му се стори достоен обект за чувствата му, но Стейн много добре знаеше, че трябва да се съобразява с Каупъруд и да бъде внимателен. А като се има предвид, че Каупъруд дори не бе споменал своята повереница, която, от друга страна, бе наемателка на Стейн, той реши, че спокойно може да продължи да я посещава, поне докато се ориентира в обстановката. Така че щом наближи време да отпътува от Париж, той се застяга с истинско удоволствие, решен да се възползва възможно най-добре от положението.

От своя страна Беренис също се приготви. Облече си любимата рокля в светлозелено. Сега се държеше не така официално, дори леко се закачаше. Добре ли е прекарал във Франция? Кой кон е победил — дорестият с бялото петно на окото или големият вран с белите чорапки? Вторият, който му донесъл награда от дванадесет хиляди франка и допълнителни суми, всичко на всичко около тридесет и пет хиляди франка.

— Сигурно стигат, за да направят аристократи цяло френско семейство? — запита Беренис весело.

— Знаете ли, французите са пестелив народ — каза Стейн. — С такава сума някой техен селянин сигурно би станал аристократ. Че и някой английски. В Шотландия, откъдето са предците на баща ми, с толкова пари можело да се стане граф. — Лорд Стейн се усмихна замислено. — А първият граф в рода ни — до бави той — е започнал дори и с по-малко.

— А сегашният печели по толкова от едно-единствено надбягване!

Този път — да, но невинаги имам късмет. Последния път в Дарби загубих два пъти повече.

Те седяха на палубата на яхтата и чакаха да им сервират чай. Край тях мина лодка с някаква весела компания и Стейн попита Беренис дали вече е използвала някои от лодките на яхтата.

— О, да — каза тя. — Двамата с мистър Тавистък, а и с полковник Хоксбъри, който живее край Уимбълдън. Пътувахме по реката до Уиндзър в едната посока и оттатък Марлоу в другата. Мислехме да стигнем до Оксфорд.

— С лодка? — попита Стейн.

— Е, с две-три. Полковник Хоксбъри се канеше да събере цяла компания.

— Милият ми полковник! Значи го познавате! Помня го още от момче. Вече близо година не съм го виждал. Разбрах, че е бил в Индия.

— Да, разказваше ми за там.

— Но природата около Трегасол е не по-малко интересна — продължи Стейн, защото не искаше да говори повече за Хоксбъри и Тавистък. — От всички страни сме заобиколени с море. Тук е най-скалистият бряг в цяла Англия. Много е внушително. А навътре в сушата — бърда, мочурища, оловни и медни рудници и стари черкви, ако се интересувате от тях. И климатът е прекрасен, особено по това време. Много ми се иска да дойдете с майка си в Трегасол. Там има хубаво малко пристанище, където си държа яхтата. Можем да отплаваме до островите Сили, те са на някакви тридесетина мили.

— Но това е чудесно! Много мило от ваша страна — възкликна Беренис, като се чудеше какво ли ще каже Каупъруд, ако узнае. — Майко, би ли дошла на разходка с яхта до островите Сили? — викна тя през отворения, прозорец. — Лорд Стейн има яхта и свое пристанище в Трегасод и смята, че там ще ни хареса.

Беренис продължаваше да бъбри весело, но не без известна снизходителност в гласа. Стейн се забавляваше с това, че тя така нехайно се е отнесла към една покана, която мнозина биха приели като висше благоволение.

Мисис Картър се появи на прозореца.

— Моля ви, извинете дъщеря ми, мистър Стейн — каза тя. — Беренис е доста своенравна. Никога не ме е слушала, нито мене, нито когото и да било друг. Мен ако питате — тук мисис Картър погледна Беренис, сякаш очакваше разрешение от нея, — идеята е прекрасна. Сигурна съм, че и Беви смята така.

— А сега чай — продължи Беренис. — А после можете да ме повозите с лодката, макар че аз предпочитам кануто. Или можем да се разходим, или да изиграем един тенис. Напоследък доста тренирам и сигурно вече съм добра.

— Но не е ли твърде топло за тенис? — възрази Стейн.

— Мързеливец! Мислех, че всички англичани дават мило и драго, за да размахват ракетата по корта. Какво стана, нима империята е в упадък?

Вечерта не играха тенис. Предпочетоха да се разходят с кану по Темза, а след това вечеряха спокойно на свещ. Стейн й разказваше за хубостите на Трегасол, който, подчерта той, не бил толкова модерен и толкова красив като други английски имения, но пък бил с изглед към морето и скалистия бряг — една странна, почти зловещо поразителна природа.

Макар и очарована от неговите описания, Беренис все още се колебаеше дали да приеме предложението му.

ГЛАВА XLIII