Стоик

Останал сам в стаята си, Каупъруд се запита дали има някаква вина. Не бе търсил това изкушение, то му се бе явило само, при това така внезапно. Пък и той винаги се бе. стремял да разнообразява впечатленията си, както и източниците, и почвата, които ги подхранваха — такава беше природата му. Вярно, бе казвал на Беренис в дните на най-силното си увлечение, а и непрекъснато след това, че в нея е намерил всичко, за което е мечтал от години. И това в общи линии беше така. Но сега се бе появила и Лорна, която го повлече с онази всепобеждаваща и тайнствена мощ, присъща на новото и неизследваното, особено когато е свързана с младост, красота и секс.

Нейната предателска власт, си каза Каупъруд, лесно можеше да се обясни — тя просто е по-силна от човека и той не е в състояние да се пребори с нея, каквито и да са намеренията му. Тя идва, докарва те до треска и си свършва работата. Така беше с Беренис, така е и сега с Лорна Меърис. Но едно нещо му беше ясно още отсега: увлечението му по Лорна никога нямаше да измести от сърцето му любовта към Беренис. Отношението му към двете беше различно и той много добре го съзнаваше, тъй като те самите никак не си приличаха по характер и по душевна нагласа. Макар на почти същата възраст, Лорна бе преминала през суровата школа на живота, имаше голям опит и бе доволна от това, което й бе донесла физическата й и чисто чувствена красота, от славата и аплодисментите, с които публиката възнаграждава една пленителна балерина.

Беренис беше съвсем друга по темперамент и искаше различни неща. Тя бе много по-ярка и многообразна натура, с широк кръгозор, включващ културата на други страни и народи. Също като Каупъруд Беренис се ръководеше най-вече от разума и вкусовете си. Затова така леко се пригоди към атмосферата на Англия, към нейните обичаи и традиции. И въпреки цялата жизненост и вълнуваща чувствена прелест на Лорна обаянието на Беренис и властта й над Каупъруд бяха несъмнено по-дълбоки, по-трайни. С други думи, нейните преживявания и стремления му се струваха далеч по-значими. И когато Лорна си отидеше, макар че в момента той никак не искаше да мисли за това, Беренис щеше да остане за него същото, което е била.

Но как в крайна сметка Каупъруд да постигне всичко това? Ще успее ли да скрие новото си приключение, което засега нямаше намерение да прекъсва? И ако Беренис разбере, какво ще й каже? Така и не можа да реши тази задача, докато се бръснеше, докато взимаше вана или се обличаше пред огледалото.

Вечерта отиде на спектакъла и разбра, че Лорна Меърис е по-скоро нашумяла, отколкото велика балерина, която щеше да блести няколко години и накрая да се омъжи за някой богаташ. Но сега, на сцената, тя му се стори много съблазнителна с копринения костюм на клоун, е широките панталони и ръкавиците с дълги пръсти. Следващата й роля бе на злия дух — под светлината на прожекторите, хвърлящи огромни семки, и под звуците на призрачна музика тя изигра злото, което ще те грабне, ако не се пазиш. Последва танцът на езическата жрица. В къса туника от бял шифон без ръкави, оголила изящните си ръце и крака, посипала със златна пудра вихрените си коси, Лорна изобрази паднала в изстъпление вакханка. Сетне се яви като невинна ужасена девойка, опитваща се да се скрие от дебнещите, я мъже, които искат да посегнат на честта й. Публиката я аплодира толкова много, че управата се видя принудена да сложи край на бисовете. А по-късно, в Ню Йорк, тя стана най-ярката звезда на летния небосклон, която през целия сезон гря за влюбените в големия град.

Каупъруд с удивление и удоволствие съзна, че тя е не по-малко прочута от него. Всички оркестри свиреха песните й, актрисите в модните водевили я имитираха. Само да го видеха с нея и веднага щяха да го разгласят, защото за тях двамата пишеха едни и същи вестници. Това беше доста труден проблем за Каупъруд и той реши да действува с най-голяма предпазливост. Ужасяваше се от мисълта, че Беренис може да прочете нещо за тях във вестниците или някой да й подшушне, че са ги видели заедно на публично място. Същевременно двамата с Лорна бяха много увлечени и им се искаше да са непрекъснато заедно. Що се отнася до Ейлийн, той реши поне на нея да каже част от истината — че в Балтимър е срещнал внучката на чичо си, много талантливо момиче, което сега играе в Ню Йорк. Съгласна ли е да я поканят у тях?