Стоик

Случи се в неговия хотел. Първоначално му се стори, че това няма никак да повлияе на чувствата му към Беренис. В полунощ, след като се върна от срещата си с президента на Мериландското кредитно дружество и седна на бюрото да си запише някои неща, на вратата се почука. На въпроса му, кой е, женски глас отвърна, че го търси негова роднина. Той се засмя, защото досега никой не се бе запознавал о него под такъв предлог. Отвори вратата и видя пред себе си момиче, което никак не беше за пренебрегване и веднага предизвика у него силен интерес. Беше млада, стройна, със среден ръст, самоуверена, силна и магнетична. И лицето, и дрехите й бяха красиви.

— Роднина ли? — попита Каупъруд, като се усмихна и я пусна да влезе.

— Да — отвърна тя съвършено спокойно. — Аз съм ви роднина, макар че няма да ми повярвате веднага. Внучка съм на един от чичовците ви. Само че се казвам Меърис. Моминското име на майка ми е Каупъруд.

Той я покани да седне и се настани срещу нея. Тя го разглеждаше от упор със своите огромни сребристосиня очи.

— Откъде сте? — попита Каупъруд.

— От Синсинати — отвърна тя. — Макар че майка ми е родена в Северна Каролина. Баща й е от Пенсилвания, недалеч от града, където вие сте роден, мистър Каупъруд. Дойлстаун.

— Точно така — каза той. — Баща ми наистина имаше брат, който живееше в Дойлстаун. При това, позволете да забележа, очите ви са каупърудски.

— Благодаря — отвърна момичето и продължи да го гледа втренчено. Той също не откъсваше очи от нея, но тя продължи, без да се смущава: — Може да ви се стори странно, че дойдох в този късен час, но аз също живея в този хотел. Балерина съм и трупата ни е на гастроли тук за една седмица.

— Нима е възможно? Ние, квакерите, да навлезем в такива чужди за нас области!

— Да — отвърна тя и се засмя топло, сдържано и същевременно обещаващо. Тази жена имаше богато въображение, силна воля и чувственост. Каупъруд усети, че попада изцяло под властта й. — Току-що се прибрах от театъра — продължи жената. — Но съм чела много за вас и като видях портрета ви в днешните вестници, реших да дойда. Отдавна искам да се запознаем.

— Добре ли танцувате? — заинтересува се Каупъруд.

— По-добре да дойдете и сам да прецените.

— Смятах да се връщам в Ню Йорк утре сутринта, но ако се съгласите да закусите с мен, може и да поостана.

— Да, разбира се — каза жената. — Знаете ли, дълги години съм си представяла как водя този разговор с вас. Веднъж, преди две години, бях останала без работа и ви написах писмо, но го скъсах. Защото ние сме бедните роднини.

— Жалко, че не сте го изпратили. Какво ми пишехте в него?

— О, че майка ми ви е братовчедка и че аз съм талантлива. И ако имам шанс, съм сигурна, че ще стана голяма балерина. Сега се радвам, че не го изпратих, защото ние и без това се срещнахме и вие ще можете да видите как танцувам. Между другото — продължи тя, като не сваляше магнетичните си сини очи от него — нашата трупа е на турне в Ню Йорк през лятото. Надявам се, че ще дойдете да ме видите и там.

— Ако танцувате така пленително, както изглеждате, ще направите сензация.

— Ще видим какво ще ми кажете утре вечер — и тя помръдна, сякаш се канеше да си тръгне, но се спря колебливо.

— Как се казвахте? — попита Каупъруд най-сетне.

— Лорна.

— Лорна Меърис — повтори той. — Това ви е и артистичното име?

— Да, навремето си мислех дали да не го сменя с Каупъруд, за да чуете за мен. Но реших, че такава фамилия става по-скоро за банкер, отколкото за балерина.

Те продължаваха да се гледат.

— На колко години сте, Лорна?

— На двадесет — отвърна тя просто. — По-скоро, ще ги навърша през ноември.

Последва многозначителна тишина. Очите им си казаха всичко. Още няколко секунди и той просто й даде знак с пръст. Тя стана, приближи се към него, почти танцувайки, и се хвърли в обятията му.

— Колко сте хубава! — възкликна Каупъруд, И как само дойдохте при мен… очарователно!

ГЛАВА XLI

Доста объркан, Каупъруд се раздели с Лорна по обед на другия ден. Треската, която го бе обзела целия, не измести от съзнанието му Беренис. И все пак той бе напълно погълнат от чувствата си към Лорна — все едно да се надяваш, че къщата няма да изгори от пожар, който никой не гаси. А в случая нямаше никой, който да почне да гаси огъня, обхванал и Лорна, и Каупъруд. Но когато тя тръгна за театъра, мислите му потекоха по обичайното си русло и той започна да се чуди колко странно е, че в изпълнения му с Беренис свят изведнъж се е появила и Лорна. Цели осем години бе копнял за Беренис и се бе измъчвал от мисълта, че тя е недостижима, а напоследък напълно бе попаднал под властта на нейното физическо и духовно съвършенство. И все пак сега бе допуснал не така изтънченият, но все пак силен чар на друга жена да затъмни Беренис и дори да я измести за момента.