Стоик

Сложил пръст на устните си, той отиде до вратата и се ослуша. Оттам не се чу нищо. Клоунът се наведе и погледна през ключалката, накланяйки глава ту наляво, ту надясно, след което се обърна към гостите с невероятна гримаса, сложи пак пръст на устните си и пак се заби в ключалката. Най-сетне отскочи назад, просна се на земята, стана веднага и се дръпна, защото вратата се отвори рязко и в залата нахлуха пет-шест келнери с покривки, чинии, чаши, сребърни прибори и подноси. Тази чинна и делова процесия веднага се зае да постила масата, като не обръщаше внимание на клоуна, който подскачаше край тях, бърбореше и възклицаваше:

— Така, така! Дойдохте най-сетне! Свини такива! Негодници! Слагайте чиниите! Слагайте чиниите, ви казвам! — тези думи бяха отправени към келнера, който и без това ловко и бързо подреждаше чиниите. А на друг, който слагаше сребърните прибори, клоунът нареди: — Слагай среброто, ти казвам. И без много шум. Свиня!

След което, взе един нож и го сложи пак точно там, където си беше. А на келнера, който подреждаше чашите, закрещя:

— Не, не, не! Тъпак! Кога най-сетне ще се научиш? Ето виж, така! — и той вдигна чашите една по една и ги сложи на същите места. После се дръпна да ги огледа, коленичи, присви очи, след което премести чашка за ликьор на една хилядна от сантиметъра.

Разбира се, по време на цялата тази сценка всички с изключение на Ибрахим, който гледаше учуден, или се усмихваха, или се смееха с глас, особено когато клоунът тръгна по петите на метр-д-отела, като дори го настъпваше понякога, а той се правеше, че не го забелязва. А щом метр-д-отелът излезе, клоунът го последва, като викна на вратата:

— Тъй! Значи заговор! Тъй!

— Хубав спектакъл! — отбеляза Каупъруд, като се обърна към мисис Резщат.

— Това е Грелизан от Трокадеро, най-остроумният клоун в цяла Европа — каза тя.

— Така ли! — възкликна Маригоулд, оценила високо неговото изкуство едва когато узна, че е прочут.

Ейлийн, на която в началото й се плачеше, вече сияеше, зарадвана от успешния номер. След като Каупъруд благоволи да похвали нейната изобретателност, а и тази на Толифър, всичко, което Грелизан правеше, вече й се струваше твърде забавно, макар че в един миг залата са смрази, когато клоунът, понесъл голям сребърен супник с нещо като яркочервена доматена супа, се спъна и падна. Във въздуха се понесоха лъскави оранжеви кюфтета и засипаха гостите, които първо се сепнаха, а после се разсмяха и развикаха.

Клоунът пак хукна към кухнята и донесе с щипка за захар малка пържена филийка. След това продължи да наглежда келнерите, престаравайки се, докато те си гледаха съвестно работата.

За десерт поднесоха „фалшив сладолед“ — във всяка чашка под сладоледа имаше надуто балонче, което гостите пробиваха с вилиците си. Каупъруд намери вътре ключа на Лондон, Ейлийн — един покланящ се и усмихнат мосю Ришар с ножица в ръка, мадам Резщат — малък глобус, на който е пунктир бяха отбелязани всички градове, посетени от нея, Ибрахим получи миниатюрен шейх, яхнал конче, Толифър — малка рулетка със стрелка, която сочеше нула, а Маригоулд — шепа играчки — войник, крал, конте, художник и музикант. Всички много се смяха. След кафето Грелизан се поклони и излезе, сподирен от аплодисменти и възгласите на Каупъруд и мадам Резщат: „Браво! Браво!“

— Възхитително! — възкликна тя. — Ще му напиша благодарствено писъмце.

По-късно, в полунощ, в театър „Гран Гиньол“ те гледаха прочутия Лалут, който имитираше знаменитостите на деня. След представлението Толифър предложи да отидат у Сабинал. Призори се разделиха, напълно единодушни, че са прекарали една чудесна вечер в Париж.

ГЛАВА XXXIX

Каупъруд стигна до заключението, че в лицето на Толифър е намерил човек, който е дори по-изобретателен, отколкото се е надявал. Та той, този Толифър, бе просто талантлив. Стига да му намекнеше и, разбира се, да му дадеше пари, и той щеше да създаде на Ейлийн такава забавна среда, че тя да не тъгува много, когато е разделена от съпруга си. Струваше си да помисли за това. Защото, ако тя разбереше за Беренис, вероятно щеше да се обърне към Толифър за съвет. И тогава Каупъруд ще трябва да се откупва! Каква бъркотия! Освен това сега Ейлийн имаше свой кръг от познати, от който мъжът й постоянно отсъстваше, и скоро щеше да възникне въпросът, къде е той през цялото това време. В края на краищата неизбежно щеше да изплува името на Беренис. Затова най-добре беше Каупъруд да убеди Ейлийн да се върне с него в Ню Йорк и да остави Толифър тук. Така, поне временно, той щеше да спре по-нататъшното сближаване между тях двамата, което вече почваше да бие на очи.