Стоик

— Ейлийн! — възкликна Толифър влюбено, решен да се възползва от случая. Приближи се до нея и я хвана за ръката. — Това е чудесно! Тъкмо тези думи исках да чуя от вас. Така ли мислите наистина? — я попита той, като я гледаше ласкаво в очите, и преди тя да се е възпротивила, я прегърна през кръста и я целуна не страстно, но в израз на „истински“ чувства. А Ейлийн, макар да искаше повече от всичко на света да го задържи, меко, но решително се изтръгна от обятията му, защото добре разбираше, че не трябва да дава на Каупъруд повод за недоволство.,

— Не, не, не — дръпна се тя — Запомнете това, което току-що ми казахте. Ще бъдем истински приятеля, щом искате. Но сама приятели и нищо друго. А сега защо да не излезем някъде? Цял ден стоя вътре, а искам да си покажа новата рокля.

Толифър нямаше намерение да ускорява събитията и предложи да отидат в някакво ново заведение край Фонтебло. Скоро двамата излязоха.

ГЛАВА XL

Ню Йорк. Каупъруд и Ейлийн слизат от кораба „Саксония“. Обичайните интервюта. Вестниците, узнали за намерението му да вземе в свои ръце лондонското метро, сега искаха да научат кои ще бъдат неговите директори, вложители, управители, а също така дали във внезапното трескаво изкупуване на акциите — обикновени и привилегировани, на Районната линия и Метрополитън имат пръст негови хора. Той ловко опроверга тези „слухове“, но щом излезе във вестниците изявлението му, предизвика усмивките на много лондончани, а също така и американци.

В пресата се появиха портрети на Ейлийн, облечена в новите си дрехи. Споменаваше се, че в Европа тя се е движила в кръгове, близки до висшето общество.

Междувременно Брус Толифър отплава с Маригоулд за Норкап. Но никой вестник не го спомена.

В Прайърс Коув Беренис жънеше успех след успех. Тъй като доста ловко скриваше ума си под булото на непринудеността, невинността и благоприличието, всички местни хора бяха убедени, че скоро я чака добър и достоен брак. Защото тя очевидно притежавайте умението да избягва скучните, банални и непорядъчни люде и да се обкръжава само с кай-благонравни мъже и жени. Нещо повече, новите й познати забелязаха, че особено симпатизира на непривлекателните жени — пренебрегнати съпруги или стари моми, които, макар да бяха с добър произход, не се радваха на ничие внимание. Беренис нямаше причини да се бои от по-младите и чаровни жени и добре знаеше, че ако спечели самотните дами, ще си осигури покани в най-важните домове.

Много хубаво беше също, че тя се възхищаваше от потомците на титулуваните и уважавани от всички семейства — главно безобидни юноши с безукорно поведение. Младата обитателка на Прайърс Коув докарваше до умиление със своята душевна вглъбеност младите пастори и техните помощници в цялата околност. Когато се явеше в неделя сутрин в някои от най-близките черквици на англиканската църква, винаги съпроводена от майка си или някоя друга строга възрастна жена, тя потвърждаваше със скромния си вид и най-ласкавите отзиви за нея.

В това време Каупъруд на няколко пъти обиколи във връзка с лондонското си начинание Чикаго, Балтимър, Бостън, Филаделфия, посети светая светих на най-почитаните в Щатите институции — банките и кредитните дружества — и преговаря с такива хора, които можеха да се окажат най-полезни, най-влиятелни и най-податливи. С най-любезно изражение на лицето той им обясняваше колко по-доходно ще бъде неговото метро от всяко друго. И въпреки съвсем неотдавнашните разобличения на машинациите му, всички събеседници го слушаха със страхопочитание и дори е искрено уважение. Вярно, че в Чикаго имаше и хора, които се отнасяха презрително, с омраза към него, но то беше породено от завист. Защото този човек бе непреодолима сила, която неизбежно привличаше с неподправения си блясък вниманието на пресата.

Само за един месец Каупъруд реши основните си проблеми. На много места сключи предварителни договори за купуване на акции от неговото акционерно дружество, което той смяташе да основе в най-скоро време, за да може да вземе в ръцете си всички линии. За всяка акция на старите компании бе готов да дава по три от своето дружество. Оставаха му още само няколко незначителни срещи във връзка е чикагските му капиталовложения и той бе готов да се върне в Англия. Така и щеше да направи, ако не беше една неочаквана среща, довела до обичаен край. Това често му се бе случвало преди, когато вестниците непрекъснато вдигаха шум около него — търсеха го красиви, амбициозни жени, привлечени от богатството, славата и личния му чар. А сега Каупъруд има такава вълнуваща среща в Балтимър, където бе пристигнал по работа.