Стоик

Мисис Картър често се чудеше на самовглъбеността на дъщеря си, на желанието й често да се уединява, след като светското общество така широко бе разтворило вратите си пред нея. Но скоро тази самота бе нарушена от лорд Стейн. Три седмици след отпътуването на Каупъруд той минаваше с кола през Трегасол на път за Лондон и се отби под предлог да нагледа конете си и да се запознае с новите си наематели. Любопитството му бе особено изострено от факта, че не друг, а Франк Каупъруд е настойник на момичето.

Беренис, която бе слушала много за Стейн от Каупъруд, също бе заинтригувана. Беше й и забавно, като си спомняше за четките, фибите и неизвестната мис Хатауей. Когато Стейн пристигна, тя го посрещна с усмивка и обичайната си самоувереност. Тоалетът й — бяла рокля, сини пантофки, син колан през кръста и синя кадифена панделка, вързана в пищните й червени коси — произведе върху него необходимото впечатление. Навеждайки се да целуне тънката й ръчица, Стейн си помисли — всеки миг от живота на тази жена има дълбок смисъл, тя е напълно достойна за попечителството на амбициозния и могъщ Каупъруд. Той успя да скрие любопитството в погледа си, но не и възхищението.

— Надявам се, че ще извините своя хазяин за безцеремонното нахлуване —- започна Стейн. — Имам няколко коня, които възнамерявам да изпратя във Франция, и смятам да ги видя.

— Откак живеем тук — каза Беренис, — ние е мама се надяваме да се запознаем със собственика на това прекрасно имение. Думите не ми достигат, за да опиша възхищението си от този дом. А за вас съм чувала от моя настойник, мистър Каупъруд.

— Много съм му задължен за това — отвърна Стейн, очарован от самообладанието й. — Но аз нямам никаква заслуга за Прайърс Коув, то е наследствено имение, едно от съкровищата на нашия род.

Беренис го покани на чай и той прие. Попита я дали възнамеряват да останат дълго в Англия. Решена да внимава много е него, тя му отвърна, че не знае — зависи доколко ще им хареса тук на нея и майка й. Междувременно погледът му не се откъсваше от спокойните й сини очи. И понеже той се държеше така, Беренис си позволи някои волности, които иначе не би допуснала. Попита го, след като ще оглежда конете си, може ли и тя да дойде с него?

Стейн бе във възторг и те двамата се отправиха към заграденото място зад конюшнята. Той я разпита дали е доволна от прислугата, дали двете с майка й желаят да използват конете за езда или за впряг? Би ли искала градинарят и управителят на фермата да направят някои промени? Може би овцете са твърде много? Той смятал да продаде част от тях. Беренис възрази, че обожава овцете и изобщо не иска нищо да се променя. Е, след две-три седмици той ще се върне от Франция, ще мине през Трегасол и ако те са още тук, може ли да им гостува? Сигурно ще свари и мистър Каупъруд? В такъв случай с удоволствие ще се срещне отново с него.

Стейн явно й предлагаше приятелството си и Беренис реши да се възползва. Може би между тях започваше флирт, за какъвто неведнъж й бе минавало през ума, откак разбра, че Стейн ще й бъде хазяин и евентуално бъдещ партньор на Каупъруд. След като той си отиде, тя дълго си припомня мечтателно дългата му стройна фигура, безукорния летен костюм от туид, красивите му лице, ръце, очи. Всичко у него — външният вид, походката, маниерите — бе пълно е обаяние.

Но той бе в делови връзки с Каупъруд, да не говорим за положението, в което се намираха те двете с майка си. Дали Стейн щеше да се досети? Това не й беше полковник Хоксбъри или Артър Тавистък, нито някой местен свещеник или стара мома, та да го измами лесно. Знаеше много добре, че поне тя или Каупъруд щяха да се досетят какво е истинското положение. И ако сега Беренис направеше и най-малкия опит за флирт, Стейн можеше да се отнесе с нея като с жена от определена категория, каквато тя всъщност и беше, и да я прибави в списъка на завоеванията си, без и през ум да му мине мисълта за нещо по-постоянно. А като се имат предвид и обичта й към Каупъруд, и желанието й той да успее, тя нямаше право на подобно предателство. Измяната й щеше да го удари твърде жестоко. При това той би могъл да й отмъсти. Беренис дори си помисли дали е разумно изобщо да се вижда повече със Стейн.

Но едно ранно августовско утро, докато се любуваше като същински Нарцис на себе си пред огледалото, Беренис получи писмо от него. Конярят му с два коня вече бил на път за Прайърс Коув, а той самият тръгвал от Париж и я питаше дали би могъл да я посети отново. Тя му отговори, че двете с майка й ще го приемат с удоволствие. Предстоящата визита така я ’развълнува, че тя дори се замисли. Не забравяше и Каупъруд, който в момента явно се наслаждаваше на чаровете на Лорна Меърис.