Стоманеният плъх

Взех такси през десет квартала оттук. Оказвайки се на значително разстояние, взех второ, но едва в третото се почувствах в безопасност и се насочих към космодрума. Звуците на сирените зад мен ставаха все по-слаби и по-слаби и само една случайна полицейска кола тръгна срещу мен.

Те организираха страшна суетня около тази глупава кражба, но така става винаги в тези свръхцивилизовани светове. Престъплението сега е такава рядкост, че полицаите наистина излизат от кожата си веднага щом се докопат до нещо. Не мога да ги порицая за искреното служебно натягане. С цялата си душа смятах, че трябва да са ми благодарни за това малко удоволствие, с което наруших еднообразната тъпота на живота им.

Глава 2

Пътуването към космодрума, разбира се, разположен далеч от града, мина спокойно. Най-накрая можех да се отдам на спокойното течение на мислите си. Имаше време дори да пофилософствам малко. Най-после отново можех да се насладя на хубава пура. В предишния си живот пушех само цигари и никога не нарушавах това правило, дори когато бях сам. Пурите бяха чудесни, макар и отлежали половин година в специалната кутия в чантата с дрехите. Дръпнах дълбоко, разглеждайки мяркащия се покрай мен пейзаж. Хубаво е да бъдеш свободен от работа, но също толкова хубаво е и да се намираш на работа.

Аз бих се затруднил да отговоря кой от тези периоди ме удовлетворява повече и ми доставя повече удоволствие — всеки си имаше своите прелести и преимущества.

Животът ми толкова се отличава от живота на повечето хора на нашето общество и се страхувам, че дори няма да мога да им го обясня. Те живуркат в богат, много богат съюз на световете, където практически вече е забравено какво означава думата „престъпление“.

Въпреки века на генетичния контрол съществува малка група недоволни, а още по-малко е числото на тези, които изобщо не приемат господстващите социални порядки. Някои от тях биват идентифицирани рано и бързо се вкарват в нормата. Други не показват слабостта си и когато станат възрастни, крадат по малко — нощни кражби по домовете, в магазините или нещо от този род. След това се покриват за седмица или месец в зависимост от степента си на съобразителност. Но благодарение на последните постижения на техниката полицията ги открива и залавя.

С това всички престъпници и престъпления в нашия организиран, прекрасен свят се изчерпват. По-точно, деветдесет и девет процента. Но има и още един, най-главен процент, на който полицейските служби дължат съществуването си. Този един процент съм аз и шепата хора, разпръснати по цялата галактика. Теоретично ние съществуваме, но макар и да съществуваме, не можем да съществуваме, да действаме.

Ние сме плъхове в рамките на обществото, живеем извън неговите закони, независимо от неговите правила. В обществото има толкова повече плъхове, колкото по-меки са законите му, както в старите дървени постройки е имало повече плъхове, отколкото в железобетонните здания, построени по-късно. Сега цялото общество е железобетон и неръждаема стомана, процепите и дупките стават все по-малко и плъхът трябва да бъде особено хитър, за да ги открие. В такава обкръжаваща среда нормално явление става плъхът от неръждаема стомана.

Да бъдеш стоманен плъх е и странно, и почтено, особено ако се размотаваш из Галактиката. Експертите социолози не стигат до съгласие за причините на нашето съществуване, а някои просто не вярват в него. Най-разпространената теория гласи, че ние сме жертви на психични разстройства, които не са се проявили в детството, когато са могли лесно да бъдат излекувани, а са се появили едва по-късно. По този въпрос имам собствена гледна точка, която не съвпада с теорията.

Преди няколко години написах книга на тази тема, разбира се, под псевдоним, но теорията ми е, че това отклонение е както психично, така и непсихично. На определен стадий от интелектуалното си развитие индивидът трябва да направи своя избор: или живот, независим от условностите на обществото, или смърт от абсолютна скука. В обкръжаващата среда няма нито бъдеще, нито свобода. Алтернативата е само друг живот, пълен с пренебрежение към законите. Днес всеки трябва да направи избор: или всичко, или нищо. За да запазя психиката си нормална, аз избрах всичко.

Негативната част от размишленията ми беше прекъсната от пристигането ми на космодрума. В работата ни особено опасни са празнодумието и бездействието. Заедно със самосъжалението те могат напълно да ни изкарат от строя. Активността винаги ми е помагала, усещането за опасност и преследване винаги е прочиствало мозъка ми. Когато плащах за пътя, излъгах шофьора, като скрих един от изброените вече кредити в ръкава си. Той беше задънен като сокак и наивната му доверчивост ме развесели. Направих това само от скука и веднага му дадох двоен бакшиш.

Зад прозорчето на билетното гише седеше робот контрольор, у когото ролята на камера играеше третото око на челото. Докато купувах билета, то прещракваше тихо, регистрирайки личността и местоназначението на полета ми.