Стоманеният плъх

Нормална полицейска предвидливост: щях да се учудя, ако това не се беше случило. Цел на пътуването ми бе една вътрешна система. Този път не възнамерявах да правя междузвезден скок, както постъпвах обикновено след голяма работа, нямаше нужда от това. За голяма работа моносветът като малка система не стига, но Бета Мингус имаше около дванайсет планети с условия, подобни на земните. Само на планета III сега беше малко по-топло, на останалите времето беше чудесно. Търговска конкуренция вътре в системата липсваше, а полицейският департамент, според сведенията ми, не работеше кой знае как. Те трябваше да си платят за това. Билетът ми беше за Морий, номер XVIII — голяма, в основни линии селскостопанска планета.

На космодрума имаше няколко малки магазинчета. Внимателно ги огледах и взех нова торба с пълен комплект дрехи и необходимите пътни принадлежности.

Накрая минах през шивача. Той бързо ми приготви няколко костюма и униформена престилка, взех всичко това в пробната. За да избегна неприятностите, закачих единия от костюмите над оптичния bug на стената и нарочно започнах шумно да свалям обувките си, а през това време се заех да подправя току-що купения билет. На другия край на ножа за пури имаше перфоратор, с чиято помощ промених обозначения на билета код на местоназначението. Сега летях вместо към планета XVIII към планета X и при тази промяна на курса губех почти 200 кредита. В това е същността на метода ми. Никога да не увеличавам стойността, прекалено големи са шансовете да те спипат с такъв билет. Ако намалите стойността му, дори това да бъде забелязано, всички ще решат, че това е грешка на машината, никой няма да се усъмни, тъй като да се губят пари при фалшифициране на билета е пълна безсмислица.

За да не предизвикам подозрението на полицията, свалих костюма от камерата и го пробвах. Когато всичко беше готово, имах още един час до тръгването на кораба. Отидох в автоматичното химическо почистване и след известно време получих всичките си дрехи изчистени и изгладени. Нямах нищо интересно за митничарите освен торбата, пълна с износени дрехи.

Те бързо ме пуснаха и аз се качих на кораба. Той беше пълен само наполовина и можех да седна до стюардесата. Флиртувах безуспешно с нея, докато тя не си отиде, записвайки ме в категорията: „Самец, нахалник, лепка“. Старата мома, която седеше до мен, ме класифицира в същия раздел, тя демонстрираше святото си презрение към мен, гледайки демонстративно през прозореца. Задрямах щастливо, тъй като да бъдеш забелязан и да попаднеш в определена категория в дадения случай е по-добре, отколкото да не бъдеш забелязан. Сега описанието ми беше както на всеки друг млад мъж, а точно това ми беше необходимо.

Когато се събудих, вече бяхме близо до планетата X и аз реших да подремна още малко, докато корабът се проверяваше от митничарите. Багажът ми не предизвика никакво подозрение, тъй като преди шест месеца предвидливо фалшифицирах документите, в които сега фигурирах като банков куриер.

Междупланетният кредит почти напълно отсъстваше на тази планета и митничарите бяха свикнали да виждат купища пари, превозвани натам и обратно.

Почти автоматично, прикривайки следите си, се прехвърлих в големия център за текстилна промишленост Бругх, разположен на повече от хиляда километра от мястото на приземяването ми. Използвайки напълно променените идентифициращи документи, се регистрирах в тихо хотелче в предградието.

Обикновено след голям удар, подобен на последния, почивах месец-два. Това беше необходимо, макар да не изпитвах такава потребност. Като се разхождах из града и правех малки покупки, се оглеждах за възможност за нов удар. Възстановявайки едновременно с това личността на Джеймс ди Грийс. Ден след ден се убеждавах, че изглеждам все по-добре и по-добре.

Винаги съм успявал да се измъкна от лапите на закона и една от многото причини бе тази, че никога не се повтарях. Измислях някакъв малък чудесен трик, след това изчезвах и никога повече не се връщах на същото място. Единствената обща черта на всички тези трикове беше, че те носеха пари. А единственото, което още не бях успял да направя, това бе въоръженият грабеж. Време беше да обмисля и този вариант.

Докато възстановявах коремчето на Хлъзгавия Джим, обмислях плана на операцията. Когато напръстниците с нови отпечатъци бяха готови, операцията бе вече планирана.

Както и всеки наистина добър удар тя беше гениално проста.

Възнамерявах да се заема с Моранс — най-големия магазин в града. Всяка вечер точно по едно и също време брониран автомобил откарваше дневния оборот на универсалния магазин в банката — гигантска сума в кредитни билети. Пред мен имаше един-единствен реален проблем: как сам човек може да отнесе такова огромно количество пари. Когато получих отговор на този въпрос, операцията можеше да се смята за готова.