Стоманеното сърце

Войниците откриха огън и запратиха буря от куршуми по коридора. Проф вдигна ръка и протегна напред блестящия тензор. Можех почти да усетя как устройството бръмчи.

Куршумите избухваха във въздуха и се разпадаха. Удряха Проф като малки стружки стомана, не по-опасни от бучки пръст. Стотици от тях засипваха него и пода наоколо; онези, които не улучваха, се разделяха във въздуха от зелената светлина. Изведнъж разбрах защо носеше очилата.

Изправих се, със зинала уста, забравил пистолета в ръка. Бях си мислил, че ставам добър с тензора си, но унищожаването на тези куршуми… това надхвърляше разбирането ми.

Проф не даде на смаяните войници време да се съвземат. Не носеше оръжие, което да мога да видя, но изскокна от праха и се втурна право към тях. Механизираните единици откриха огън, но стреляха с ротационните картечници — сякаш не можеха да повярват във видяното и бяха преценили, че отговорът е в по-големия калибър.

Още куршуми пукаха във въздуха, унищожени от тензорите на Проф. Краката му се плъзнаха по пода и праха и той достигна войниците на Правоприлагането.

Атакува с юмруци изцяло облечени в броня мъже.

Очите ми се ококориха, когато го видях да събаря един войник с юмрук в лицето, а каската на човека стана на прах преди удара. Той изпарява бронята, когато напада. Проф се завъртя между двама войници; движеше се с лекота, заби юмрук в стомаха на единия, после се завъртя и удари другия с ръка в крака. Разхвърча се прах, когато броните им не издържаха и се разпаднаха точно преди Проф да удари.

Изправи се и удари с ръка стената на стоманеното помещение. Пулверизираният метал се изсипа навън и нещо тънко и дълго падна от стената в ръката му. Меч, изрязан от стоманата чрез невероятно точен удар с тензора.

Стоманата проблесна и Проф нападна обърканите войници. Някои опитаха да продължат стрелбата, а други нападаха с палки — които Проф унищожаваше със същата лекота, с която и куршумите. С едната ръка размахваше меча, а с другата запращаше почти невидими удари, които превръщаха метала и кевлара в нищо. Прахът се сипеше от доближилите го твърде много войници; те се хлъзгаха и препъваха, изведнъж загубили равновесие, когато каските се стопяваха около главите им, а бронята се разпадаше.

Кръвта се лееше пред високоенергийните светкавици и мъжете рухваха. Бяха изминали секунди от появата на Проф в тунела, а вече десетина войници бяха паднали.

Бронираните единици извадиха енергийните оръдия на раменете си, но Проф беше твърде близо. Тичешком удари купчинка стоманен прах, после се приведе, плъзна се напред като се движеше по стоманения прах с очевидна лекота. Завъртя се на една страна, замахна с ръка и удари през крака на бронираната единица. Прахът полетя от другата страна, след като ръката на Проф мина изцяло през крака.

Спря се, все още на едно коляно. Бронираната машина рухна с кънтящо туп, а Проф скокна напред и прокара юмрука си през крака на втората машина. Издърпа ръка, кракът се огъна, после изпука и единицата се строполи странично. Докато падаше, изстреля синьо-жълт заряд в пода и разтопи част от него.

Един безразсъдно смел войник от Правоприлагането опита да застане срещу Проф, който се беше изправил над падналите машини. Той не си губи времето с меча. Дръпна се настрана, после удари с юмрук право напред. Можех да видя как юмрукът доближава лицето на войника, и как забралото на каската се изпари пред юмрука на Проф.

Войникът падна. Коридорът утихна. Искрящите стоманени стружки се носеха из лъчите светлина като сняг в полунощ.

— Аз — започна Проф със силен, самоуверен глас — съм познат като Светлина. Нека господарят ви разбере, че съм повече от ядосан, задето съм принуден да се занимавам с вас, червеи такива. За съжаление, слугите ми са глупаци и не са в състояние да следват и най-простите нареждания. Кажете на господаря си, че времето за танци и игрички мина. Ако не излезе да се изправи срещу мен лично, аз ще разруша този град парченце по парченце, докато го намеря.

Проф подмина останалите войници, без да ги удостои с поглед.

Тръгна към мен с гръб към войниците. Напрегнах се и очаквах да опитат нещо. Но не опитаха. Хвана ги страх. Хората не се сражаваха с Епични. Бяха научени на това; то беше набито в тях.

Проф дойде до мен — лицето му бе забулено в сенки, а откъм гърба му грееше светлина.

— Това беше гениално — тихо казах аз.

— Вземай момичето.

— Не мога да повярвам, че ти…

Проф ме погледна и сега най-после съзрях чертите му. Стисната челюст, очите като че пламтяха от енергия. В тези очи имаше презрение, и гледката ме накара да се препъна назад от изненада.

Проф сякаш трепереше, ръцете му стиснати в юмруци, като че ли удържаше нещо страшно.

— Вземай. Момичето.

Кимнах тъпо, отново натъпках пистолета в джоба и вдигнах Меган.

— Джон? — гласът на Тиа се донесе от мобилния му телефон; моят все още беше с изключен звук.

— Джон, войниците се оттеглиха от позицията ми. Какво става?