Сътворението

— Но техните добродетели са съвсем безплодни. Те не работят. Просят. Как ще направите от тях войници?

— Не се и опитваме. Освен това такива са само монасите. Мнозинството джайнисти и будисти просто почитат Махавира или Буда, и си вършат работата като всеки друг. С тази разлика, че ни създават по-малко неприятности от останалите.

— Може би защото дълбоко в себе си са републиканци?

Варшакара се засмя.

— Дори и да е така, какво могат да направят? Нали поначало светът не ги интересува? А това само по себе си е добре за нас, които безумно обичаме света такъв, какъвто е.

Моята волска кола вече бе наблизо. Сбогувах се с Варшакара. После с Карака си пробихме път през тълпата до мястото, където чакаха стражите ми. Макар и облещени с индийски дрехи, те бяха въоръжени по персийски.

Бях поръчал колата ми да е с навес и меки седалки. С учудване видях, че желанието ми е изпълнено. Щом се настанихме с Карака, коларският камшик докосна хълбоците на воловете, раздрусахме се и потеглихме по пътя за Шравасти, дълъг двеста и двадесет мили.

Амбалика не дойде с мен, защото бе болна от треска. Имаше голяма вероятност да е бременна, затова единодушно решихме, че пътуването ще е опасно за нея. -Но ще се върнеш, нали?

Сега Амбалика изглеждаше точно на годините си и бе много отчаяна.

— Да — отговорих, — щом свърши дъждовният сезон, ще се върна.

— Тогава ще можеш да видиш как раждам сина ти.

— Ще се моля на Премъдрия господ да съм при теб по това време — казах аз, като я прегърнах.

— Другата зима тримата ще отидем в Шравасти — каза твърдо Амбалика.

9.

Керванът прекоси Ганг при речното пристанище Паталигама, където лодкарите са прочути не само с не-сръчността си, но и с удоволствието, което изпитват от всяко нещастие. С нас имаха повод за голямо веселие при два случая, свързани с потъването на товар желязо по време, когато реката беше спокойна и гладка като огледало от полиран метал.

Поради палещото слънце пътувахме нощем, а спяхме денем. Не срещнахме крадци, докато не стигнахме до гората в южния край на Вайшали. Там ни нападнаха неколкостостин добре въоръжени бандити, които вдигнаха много шум, но не ни причиниха зло. Тази банда е на особена почит в Индия, защото човек може да бъде приет в нея само ако е законен потомък на три поколения членове на гилдата на крадците. Грабежите са толкова доходно занимание, че гилдата не желае тази древна професия да западне поради аматьорство.

Личхавската столица Вайшали е и столица на съюза от републики, известен като Ваджианската федерация.

Посрещна ни губернаторът на града и ни разведе из конгресната зала, където се събират делегатите от всички републики. Но по това време конгресът не заседаваше и залата бе пуста. Посетихме още и дома, в който се е родил Махавира — обикновена къща в едно предградие, придобила преждевременно характерния за гробница на светец вид.

Трябваше ми много време, за да разбера, че както Буда, така и Махавира бяха в съзнанието на своите последователи нещо много повече от учители или пророци. Смятаха ги за далеч по-велики от който и да е бог, а и от всички богове взети заедно! Тази идея ми се струва колкото ужасяваща, толкова и примамлива. Макар че обикновените джайнисти и будисти продължават да се молят на Варуна и Митра и на останалите богове, те смятат всички тези богове за по-нисши от Двадесет и четвъртия просветлен и Двадесет и четвъртия прекосяващ реката! Причината за това е, че никой бог не може да постигне нирвана или ке-вала, без първо да се е преродил като човек. Ще повторя това, Демокрите. Никой бог не може да постигне просветление или угасване, без предварително да се прероди като човек.

Поразително е, като си помислиш как милиони хора от моето време вярваха, а сигурно и днес вярват, че в даден миг от историята две човешки същества са се издигнали по-високо от всички богове, които някога са съществували или ще съществуват. Това е титанизъм, биха казали гърците. По-скоро е лудост.

Докато бях във Вайшали, останах с чувството, че въпреки очакваното нападение от Магадха, републиките се затрудняват да наберат войска. Това винаги се случва в страни, където всеки имотен гражданин се мисли за цар. Не може да се води война с десет хиляди генерали. Независимо че днес в Атина непрекъснато ни тъпчат главите с приказки, величаещи народната мъдрост, и най-големият глупак знае, че народът не само лесно се поддава на манипулациите на демагозите, но и лесно се подкупва. Още по-лошо, едва ли един народ охотно ще се подчини на онзи вид строга дисциплина, без която е немислимо да водиш война и още по-немислимо да я спечелиш. Смятам, че връщането на тираните в Атина е неизбежно. Демокрит не е съгласен с мен.