Сътворението

Слушах със затаен дъх.

— Когато мълвата, че Камбиз е болен, стигнала до Суза, Мардос се провъзгласил за Велик цар. Щом узнал това, Камбиз незабавно се отрекъл от брат си и потег-лил за Суза. По пътя пак го отровили, този път отровителят бил някой от приближените му. Ако си спомняш, твърдяха, че се порязал със собствената си сабя. Мисля, че тази част от официалната версия е истина. Но сабята била намазана със смъртоносна отрова и Камбиз умрял. Сега Мардос бил законният Велик цар. Нямал съперник. Радвал се на популярност…

После обаче плъзнали слухове. Говорело се, че Мардос не бил истинският Мардос. Че бил убит от двамата си братя маги и че единият от тях, Гаумата, се представял за убития. Както е известно на цял свят, Дарий и Шестте убили мнимия Мардос и Дарий се провъзгласил за Велик цар. После Дарий се оженил за Атоса, дъщеря на Кир, сестра и жена на Камбиз, сестра и жена на така наречения мним Мардос. Така Дарий направил сина си, мен, законен Ахеменид.

Ксеркс плесна с ръце. Появи се виночерпецът. Ако бе подслушвал, с нищо не се издаде. А и не би се осмелил.

Щом виночерпецът излезе, зададох логичния въпрос:

— А Дарий кого е убил тогава?

— Баща ми уби Великия цар Мардос, брат на Камбиз, син на Кир.

— Несъмнено Дарий си е мислел, че убива мага Гаумата, мнимия Мардос…

Ксеркс поклати глава.

— Не е имало никакъв маг. Имало е само Велик цар и Дарий го е убил.

Мълчаливо отпивахме от виното.

— Кой — попитах аз, макар че знаех отговора, — кой е намазал с отрова сабята на Камбиз?

— Копиеносецът на Великия цар — отвърна Ксеркс с равен глас, — Дарий, син на Хистасп. — Той се отдръпна от масата. — Сега знаеш.

— Не съм искал да го знам, Господарю.

— Но го знаеш. — Отново ме порази тази печал, която излъчваше Ксеркс. — Сега знаеш, че това, което съм, се дължи на факта, че баща ми убил двамата ми чичовци.

— Нима съществува друг начин да се превземат тронове, Господарю? — промълвих аз. — Нали и Кир уби тъста си и…

— Онова е било по време на война. Това е… нечестиво. Коварно и с единствената цел да се издигне един персиец е убил вождовете на собствения си род. — Ксеркс се усмихна със стиснати устни. — Когато ти ми разказваше как онези двама индийски царе били убити от синовете си, помислих за баща си. Казах си: ние не сме по-различни, и ние сме арийци. Но знаем, както и онези индийци сигурно знаят, че всеки, който наруши най-святия ни закон, е прокълнат. И той, и потомците му.

Ксеркс твърдо вярваше, че съдбата ще го накаже за делата на баща му. Не бях съгласен с него. Казах му, че ако следва Истината, за Премъдрия господ ще е без значение, че баща му е следвал Лъжата. Но Ксеркс се измъчваше от всички онези дяволи и нечестиви сили, които дядо ми се бе опитал да прогони от този свят. Вярваше, че онова, което бащата не е платил с кръвта си, трябва да заплати синът. Рано или късно, вярваше Ксеркс, старите богове ще отмъстят за убийството на двамата царе. И само свята кръв може да измие петната от свята кръв.

— Хистасп знаеше ли? — попитах аз.

— Разбира се, че знаеше. И ужасно се страхуваше. Надяваше се, че като се посвети на Зороастър, ще изкупи престъплението на Дарий. Но това е невъзможно, нали?

— Не — отвърнах, — само Дарий би могъл да стори това с помощта на Премъдрия господ.

Толкова бях поразен, че не можех да намеря думи, с които да го успокоя.

— Така си и мислех.

Ксеркс обърна чашата си върху масата. Това бе знак, че не иска повече вино. Беше съвсем трезвен.

— Да, тронът ми е изцапан с кръв — продължи той. — Според Атоса това е нещо обикновено. Но тя е половин мидийка, а мидийците възприемат различно нещата.

— Кога го научи?

— Още като дете. В харема. Старите евнуси си шепнеха. Накрая попитах Атоса. Тя се опита да ме излъже. Но аз настоявах. „Ако не знам истината — така й казах, — как ще знам, че е дошло време да превзема Страшната царска слава?“ Тогава ми разказа всичко. Атоса е жестока жена. Но защо да ти говоря нещо, което ти е добре известно? Тя спаси живота ти. Спаси и моя живот и ме постави на това място.

— Как е успяла да спаси твоя живот? — попитах аз.

— С хитрост — отвърна Ксеркс. — Когато Дарий убил Мардос, изпратил да повикат Атоса. Възнамерявал да я убие, защото единствено тя знаела и можела да докаже, че човекът, когото е убил, е нейният мъж и брат, истинският Мардос.

— А другите жени в харема не са ли знаели?

— Откъде да знаят? Докато бил жив Камбиз, брат му Мардос бил регент, а регентът няма право да разполага с харема на брат си. Но когато станало известно, че Камбиз най-после е умрял, Мардос бързо се оженил за Атоса, от което тя останала много доволна. Бил любимият й брат. Година по-късно, като пристигнал в Суза, Дарий разпространил слуха, че Мардос не е Мардос, а маг, който се представя за него. Сега имало само един човек на света, който знаел истината. Атоса.

Чул съм три версии за последвалите събития — от самата Атоса, от Лаида и от Ксеркс. Всяка история се различава малко от останалите две, но общото в трите е следното.