Сътворението

Ако не друго, Аспамитър бе делови човек. След миг месото отново се появи на мястото си. По-късно същата вечер шестима слуги бяха екзекутирани. Вследствие на това оживената търговия с храна от царската трапеза, макар и да не бе напълно прекратена, рязко намаля. Старите обичаи трудно се изкореняват. Но поне през първите години от царуването на Ксеркс човек можеше сравнително спокойно да изяде по-голяма част от вечерята си. За тази придобивка трябваше да благодарим на Аспамитър.

По онова време се носеха слухове, че от седемнадесет-годишна възраст Аспамитър бил любовник на царица Аместрида. Не знам. Само повтарям онова, което си шепнеха хората. Макар дамите от харема — дори и цариците — обикновено да имаха сложни отношения с евнусите, съмнявам се, че нашата високопочитана царица-майка Аместрида е използувала Аспамитър по този начин независимо от мълвата, че половият му член бил необикновено голям за мъж, кастриран на десет-единадесетгодишна възраст.

Сега Демокрит ми съобщава последните клюки от Аго-рата. Според гърците царицата-майка в момента имала любовна връзка със сегашния дворцов управител, двадесет и три годишен евнух, който носи изкуствени мустаци и брада. Очевидно им е приятно да съчиняват подобни истории. Нека да уверя атиняните, които обожават скандалното, че тези дни царицата навърши седемдесет години и е безразлична към плътските удоволствия. И което е по-съществено, също като предшественицата си, царица Атоса, винаги е предпочитала властта пред забавленията. Напълно възможно е на младини Аместрида да е флиртувала с евнусите. Но това е било в друг, отдавна отминал свят.

За нас този отминал свят беше прекрасен. Особено през онази зима в Персепол, когато всичко изглеждаше възможно — като се изключи това някога да живеем с удобства. Дворците бяха незавършени. Градът дори не можеше да се нарече град — имаше само колиби за работниците и множество съвсем нови сгради, построени около съкровищницата на Дарий. В тези складове, изложбени зали, портици и канцеларии временно щяха да бъдат настанени чиновниците от втората стая на канцеларията.

Двамата с Мардоний деляхме тясна, непроветрива, ледена стая в харема на зимния дворец. Женските покои, предназначени да приютят Дариевата сравнително скромна колекция от жени и конкубини, не можеха да поберат Ксерксовия „женски град“, както го наричаха. Затова първата заповед, която Ксеркс издаде като Велик цар, се отнасяше до архитектите. Те трябваше да разширят женските покои по посока на съкровищницата. Накрая се наложи част от първоначалната съкровищница да бъде разрушена, за да се настани новият харем. Един следобед Ксеркс изпрати да ме повикат.

— Ела да видиш гроба на своя съименник. Яхнахме конете и доста дълго яздихме, докато стигнем до гробницата на Кир Велики. Пред малкия параклис, издигнат върху висок пиедестал, има портик с изящни колони. Каменната врата е гравирана така, че прилича на дървена. Зад нея лежи Кир на златно ложе.

Макар да бе съвсем ясно, че магът, комуто бе поверена гробницата, е дяволопоклонник, в наша чест той веднага запя химн за Премъдрия господ. Между другото, той живееше наблизо и всеки месец принасяше в жертва на духа на Кир един кон — древен арийски обичай, който Зороастър винаги яростно бе осъждал.

Ксеркс заповяда на мага да отвори гробницата и двамата влязохме в помещението, пропито с дъх на плесен. Там, на златното ложе, се намираше балсамираното тяло на Кир. До него имаше златна маса, отрупана със скъпоценности, оръжия и мантии, които проблясваха на мъждукащата светлина от факела в ръката на Ксеркс.

Трябва да кажа, че когато се изправиш край тялото на прославен човек, умрял преди повече от половин век, те обзема някакво особено чувство. Кир беше обут в яркочервен панталон, а отгоре имаше мантия от застъпващи се златни плочки. Мантията бе плътно загърната под брадата, тъй че да скрива следите от варварската секира. Ксеркс отметна дрехата небрежно — на мястото на врата зееше зловеща дупка.

— Прерязала му е гръбнака — рече Ксеркс. — Според, мен Кир не е бил кой знае колко красив, какво ще кажеш? — Той се взря критично в покритото с восъчен пласт лице.

— Бил е стар — прошепнах. Като се изключи сивкавият цвят на кожата му, човек наистина би могъл да си помисли, че Кир спи и поне аз не желаех да го събуждам. Бях изпълнен със страхопочитание.

Не бих казал същото за Ксеркс.

— Аз ще искам да ме балсамира египтянин. — Ксеркс явно не одобряваше работата на онези, които бяха балсамирали Кир. — Цветът на кожата е лош. А и миризмата е отвратителна. — Той подуши тежкия въздух и направи са. Но аз усещах само аромата на различните масла, използувани при балсамирането.

— Спи спокойно, Кир Ахеменид! — обърна се самодоволно Ксеркс към основателя на империята. — Заслужаваш покой. Завиждам ти.

Невинаги бях сигурен дали Ксеркс говори сериозно, или се шегува.