Сътворението

Но гражданската война бе предотвратена благодарение на Ксеркс. На следващия ден след смъртта на Дарий той напусна Вавилон начело на десет хиляди „безсмъртни“. Завзе двореца в Суза и хазната. От Суза изпрати тъст си Отан да преговаря с Ариамен. Никога не узнах всички подробности около тази среща, но знам, че Ариамен се отказа от намеренията си без кръвопролитие. Допускам, че е получил солиден подкуп. Във всеки случай, като доказателство за добра воля, той се съгласи да присъствува на коронацията на Ксеркс в Пасаргада. Трябва да отбележа, че Ксеркс постъпи достойно, като не уби самонадеяния си брат. В такива случаи милосърдието обикновено е грешка, защото човек, способен да прости на онзи, който му е простил, се среща изключително рядко. Но Ариамен се оказа изключение. Остана верен на брат си. По-късно загина геройски в Гръцките войни.

В началото Ксеркс се отнасяше с разбиране към хората. И не пренебрегваше тяхната суета.

6.

В един студен ясен ден тялото на Дарий бе положено в каменната гробница до стария Хистасп и злочестата Пармида, чиито останки скоро щяха да бъдат извадени оттам по настояване на възмутената Атоса.

Облечен като обикновен воин, Ксеркс влезе в малкия храм на огъня срещу гроба на Кир. Всички останали чакахме отвън. Никога не ми е било толкова студено. Беше от онези мразовито дни, когато космите в ноздрите ти замръзват, а слънцето блести с особена ярка светлина, но не те сгрява. Спомням си, че небето бе съвсем чисто, като се изключи виещият се бял дим от огньовете, където скоро хиляда бика щяха да бъдат принесени в жертва на Премъдрия господ.

В храма магите поднесоха на Ксеркс традиционните блюда: кисело мляко, подправки, фурми. След като вкуси от тях, той облече бродираната със злато мантия на Кир. После Ариамен поднесе на Ксеркс бойната корона на Кир, която държеше в ръце и чакаше архимагът да му даде знак кога точно настъпва зимното слънцестоене. В този благоприятен миг Ксеркс постави короната на главата си и стана Велик цар. Всъщност зимното слънцестоене бе дошло по-рано същия ден, но за зла участ магите рядко са точни в своите изчисления.

Ксеркс се появи на вратата на храма, а ние завикахме „ура“, докато останахме без глас. Никога не съм бил толкова развълнуван, колкото през онзи зимен ден, когато приятелят ми от детинство застана пред нас, облечен в мантията на Кир, и вдигна високо лотоса и скиптъра. Спомням си как си помислих, че златовърхата корона на главата му е земното олицетворение на слънцето или дори божествен къс от самото слънце.

Дворът остана в Персепол един месец. През това време съчиних текста на първото възвание на Ксеркс. Той е издълбан в скалата, недалеч от гробницата на Дарий. Ксеркс искаше да започне с хвалебствие за себе си, подобно на онези еламитски царе, чиято неизменна цел е всеки, който прочете или чуе думите им, да затрепери от страх пред огромната им мощ. Но аз убедих Ксеркс да последва примера на баща си, който бе започнал първото си възвание с възхвала на Премъдрия господ. Излишно е да споменавам, че бях подложен на голям натиск от страна на цялото зороастрийско общество.

Когато накрая Ксеркс се съгласи да отстъпи пред Премъдрия господ, за пръв и единствен път в живота си спечелих уважението на многобройните си чичовци, братовчеди и племенници. Няколко години по-късно още повече ги ощастливих, като убедих Ксеркс да престане Да си дава вид, че уж царува във Вавилон и Египет по благословията на местните богове.

„Велик бог е Премъдрият господ, който създаде тази земя, който създаде човека, който създаде мира за човека…“ Последната фраза бе на Ксеркс, не моя. За разлика от повечето владетели той не обичаше войната заради самата война и кръвопролитието. „… и който направи Ксеркс цар, единствен цар сред много, единствен господар сред много…“ И така нататък. После изреждахме всички земи, над които царуваше. За неотдавнашните вълнения в Бактрия се споменаваше мимоходом, а за въстанието в Египет изобщо не ставаше дума. То бе твърде деликатен въпрос. Успях също да убедя Ксеркс да заклейми девите и поклонниците км с далеч по-силни думи от онези, които употребяваше Дарий. Но Ксеркс помрачи донякъде ефекта, като издигна във възхвала едно от божествените качества на Премъдрия господ, наречено „арта“, което ще рече „праведност“. Ако човек разглежда артата просто като проява на Единия бог, не е извършено никакво богохулство. Но през последните години простолюдието, насърчавано от някои маги, бе склонно да приема различните прояви на Премъдрия господ като самостоятелни божества. Страхувам се, че и самият Ксеркс не бе чужд на тази ерес. Молеше се на Арта почти толкова често, колкото и на Премъдрия господ. Дори нарече сина си — сегашния ни Велик, цар — Арта-Ксеркс.

Учудих се, когато Ксеркс обяви, че дворът ще остане в Персепол цял месец — не можех да си представя, че е готов да се раздели с харема за толкова дълго време. Намекнах му за това, а той се засмя.

— Нямаш представа какво облекчение е да си далеч от напътствията, на Атоса и Аместрида.