Сътворението

Ксеркс продължи да строи дворци. Нямаше какво Друго да прави, освен тайно да подбира мъжете и евну-сите, от чиито услуги щеше да се нуждае след смъртта на Дарий. Точно по това време се сближи с Артабан, един млад персийски офицер, който имаше далечна връзка с рода Отан. Артабан бе беден. И амбициозен. След време Ксеркс щеше да го направи началник на личната си стража, а за личен дворцов управител щеше да избере Аспамитър, един евнух с необикновен чар от втората стая на канцеларията.

Ксеркс и Мардоний отново бяха близки като… щях да кажа като братя, но в царските семейства това родство най-често поражда не вярност, а кръвопролитие. Във всеки случай те отново станаха приятели и беше ясно, че войските на Ксеркс ще се командуват от Мардоний. И така, много внимателно и грижливо Ксеркс подбираше хората, които щяха да го доведат до гибелта му. Дори и сега, когато знам как се развиха събитията, не бих казал, че изборът на някой от тези приближени сам по себе си е бил грешка. Убеден съм, че много неща не зависят от нас — човек или има късмет, или няма. Моят приятел нямаше късмет — и той още тогава е знаел това, но аз не го знаех. През последните години от живота на Дарий няколко пъти се срещах с Егиби. Искахме да изпратим частен керван за Индия, но все нещо не вървеше. Приблизително по същото време получих съобщение от Карака, че е изпратил втора партида желязо от Магадха за Персия. За нещастие някъде между Таксила и Бактра керванът изчезна. Допускам, че скитите са го пленили. Преди да отпътувам от Индия, с Карака бяхме разработили таен код. Така, от едно привидно съвсем търговско съобщение успях да науча, че Кошала вече не съществува, че Вирудха-ка е мъртъв, а Аджаташатру — господар на Гангската равнина. Тъй като принц Джета се ползувал с благоволението на Аджаташатру, жена ми и двамата ми синове — второто дете също бе момче — били в безопасност. Това бе всичко, което узнах. Амбалика ми липсваше, особено в редките случаи, когато бях с Пармида.

Пет години след заминаването на Фан Чъ получих писмо от него. Все още не се е прибрал в Китай. Но съобщаваше, че керванът напредва. Беше открил нов маршрут за Китай и хранеше големи надежди, че ще успее да установи „копринения път“ между Китай и Персия. Прочетох писмото на Ксеркс, който се заинтересува от въпроса я изпрати копие на Великия цар. Месец по-късно получих официален отговор, че писмото е стигнало до съветника по източните въпроси. И нищо повече.

В известен смисъл Мардоний стана причина за смъртта на Дарий. Щом възстанови здравето си, той отново застана начело на останките от гръцката фракция в двора.

Най-много го ухажваше Демарат. Между другото, забраних на Лаида да приема гърци в къщата ми. Докато бях там, ми се подчиняваше. Но знаех, че замина ли някъде извън Суза, всички гръцки безделници се струпват в къщата ми и единственият изход беше да изгоня Лаида, а човек не може да постъпи така с една тракийска магьосница.

Желанието на Мардонии беше една последна гръцка война, а на Ксеркс — победа, каквато и да е победа. Мардоний изкушаваше Ксеркс, предлагайки му слава. Двамата заедно да завоюват Гърция! За Индия вече не се споменаваше, затова и не ме канеха на съветите си. Не страдах. От самото начало не одобрявах Гръцките войни, защото познавах гърците, а Ксеркс не ги познаваше.

Според мен Дарий искаше мир. Макар навремето да се бе ядосал на Датис, задето не успя да разруши Атина, този въпрос вече не го вълнуваше. Всъщност Дарий никога не бе гледал сериозно на Атина, нито пък на който и да било друг гръцки град. И то бе съвсем естествено, след като най-знатните гърци непрекъснато пристигаха в Суза и искаха помощ от него, за да предадат родните си градове. Макар да се възхищаваше от гърците като войници, от свадите им му бе дошло до гуша. Накрая заяви:

— Два похода ни стигат!

Според него първият бил напълно успешен, а вторият — не само незавършен, но и скъп. Нямало нужда от трети поход.

Това обаче не възпря Мардоний. Той упражняваше натиск върху всички, включително царица Атоса, която накрая се съгласи, че е дошло време Ксеркс да излезе на бойното поле. Оттеглянето на Артобазан бе допринесло много да се уталожат страховете й. Явно беше, че сега. Ксеркс няма съперници. Този натиск върху Дарий от няколко страни се оказа успешен, но с пагубни последици.

Великият цар ни събра в залата на седемдесет и двете колони в Суза. Макар да не предчувствувах, че това ще е последното публично явяване на Дарий, спомням си, че все пак си помислих колко се е променил в сравнение с могъщия млад завоевател, когото навремето видях за пръв път в същата зала. Тогава срещу нас стоеше лъв, а сега към трона се влачеше немощен старец. Великият цар бе шестдесет и четири годишен.

Демокрит иска да знае на колко години е бил Ксеркс тогава. Ксеркс, Мардоний и аз бяхме на по тридесет и четири. Според Херодот Ксеркс е бил на осемнадесет. Какъв друг коментар е нужен за неговата така наречена „история“! Младостта ни бе отминала, но от старостта ни делеше толкова, колкото и от детството.