Сътворението

Пигрий се усмихна. Постави пръст на устните си и тихичко се измъкна от стаята. Често съм се чудил какво ли е станало с него в онзи влажен крайморски дворец на Артемизия.

Докато бях в Халикарнас, получихме и лошите новини от Гърция. Не помня кой ни ги донесе. Вероятно някой търговски кораб. Забравил съм и какво точно ни съобщиха. Спомням си само, че на следващата сутрин двамата с Мардоний напуснахме Халикарнас и отпътувахме за Суза.

5.

Атиняните до днес смятат битката при Маратон за най-голямата бойна победа в историята на войните. Както винаги преувеличават. Всъщност ето какво се случи.

— Предпочитам Индия — отвърнах аз.

В последна сметка мечтите и на двама ни не се сбъднаха Дарий бе побеснял от неуспеха на Датис. На младия Артаферн не се сърдеше поради предаността си към баща му. Просто го сложиха в списъка на запасните офицери за голямо удоволствие на Ксеркс. Но когато престолонаследникът поиска да оглави следващия поход към Атина, Великият цар отговори, че нямал средства. Трябвало му време, за да попълни хазната, да построи нова флота да обучи още войници.

През последните години от живота си Дарий неочаквано се успокои. Беше се примирил с факта, че вече никога няма да поведе армията. Освен това беше решил, макар и това да не отговаряше на истината, че няма достатъчно способни генерали, на които може да се довери. Мардоний си оставаше негов любимец, но Великият цар се отнасяше към амбициозния си племенник като към връстник, немощен като самия него.

— Каква двойка сме ние с теб — обичаше да казва Дарий, докато се разхождаше бавно из градините на Екбатана, хванал Мардоний под ръка. — Двама стари войници, които са изпели песента си. Я си погледни крака! Ако беше мой, щях да го отрежа. Какво му е лошото на един дървен крак, щом оттук нататък не те чакат битки. А ние вече приключихме с битките. Ех, тъжна работа!

Сякаш му доставяше удоволствие да измъчва Мардоний. Не знам защо. Обичаше племенника си повече от всеки друг от нашето поколение. Може би когато му е станало ясно, че сам той никога повече няма да отиде на бойното поле, е пожелал Мардоний да сподели неговата съдба. И скръб. Да, точно скръб се четеше в очите на Дарий, когато наблюдаваше обучението на младите офицери.

А на Мардоний не му беше никак приятно, че са го зачеркнали от списъка на действуващите генерали. Веднъж видях как в градината на Екбатана изпълни един извънредно труден скок само за да покаже на Дарий, че кракът му е добре зараснал. В действителност Мардоний си остана завинаги куц. Затова пък доста добре яздеше. И се справяше чудесно в бойната си колесница, където го връзваха така, че на недъгавия му крак да не пада никаква тежест.

През последните години на Дарий животът в двора не бе лишен от вълнения и опасности, заговори и контра-заговори. Спомените ми от този период, общо взето, не са много приятни. Първо, защото бездействувах. След като бях похвален за работата си като царски съгледвач, бях освободен от задължения и не получих нов пост. Но не изпаднах в немилост. Продължавах да съм Дариев зет. Продължавах да нося титлата „царски приятел“. Беше станало нещо, което често се случва във всеки двор. Вече бях безполезен за суверена. Подозирам също, че щом ме видеше сред придворните, Дарий си представяше онези крави, за които бе мечтал навремето и чиито пастир никога нямаше да стане. Хората не обичат да им се напомня за нещата, които не са успели да постигнат в живота си.

За целия двор бе ясно, че времето на Дарий е към своя край. Наистина всички разбирахме, че той няма да живее дълго, но никой не можеше да си представи света без него. Откакто се помнехме, Дарий беше Великият цар. Дори и на Ксеркс бе трудно да види себе си на неговото място, колкото и уверен да бе в собствената си царственост.

Атоса продължи да управлява харема. Направи всичко възможно да даде тласък на източната политика. Но не успя. И нищо чудно. През последните години от живота си Дарий не бе склонен да се поддава на какъвто и да е авантюристичен план. Прекарваше повечето време с приближените си съветници. Всеки ден приемаше началника на стражата Аспатин и ковчежника Барадкама. Дарий се подготвяше за края.

Внезапната смърт на Гобрий разведри атмосферата. Всъщност няколко седмици преди смъртта му бившият престолонаследник Артобазан напусна двора и се засели в Сидон. Повече не се върна в Суза. И така Атоса доживя да види пълното поражение на Гобриевата фракция.

Макар присъствието на гърците в двора да не се усещаше толкова силно, Демарат бе станал близък приятел на Дарий. Този път Лаидиното магьосничество бе дало несъмнено по-добри резултати. Друго нейно постижение бе, че сега Демарат изглеждаше много по-чист и вече не миришеше на затворена в клетка лисица. Останалите гърци бяха или измрели, или в немилост.