Сътворението

Но Ксеркс също така вярваше, че е добро предзнаменование да започне царуването си заобиколен от родовите вождове, в сърцето на персийската си родина.

Коронацията бе отпразнувана с пиршество в огромния двор на Дариевия зимен дворец. Присъствуваха петдесет хиляди избраници измежду най-знатните в империята. Веднъж видях списъка на животните, заклани за пиршеството. Сигурно из тези планински земи не бе останала жива овца, гъска или бик. Независимо от огромните разходи успехът на празника бе много добро предзнаменование или поне така си мислехме тогава. Велможите ядоха, и пиха цели девет часа. На мнозина им прилоша. Всички ликуваха. Страшната царска слава бе преминала по най-подобаващ начин в ръцете на един истински Ахеменид. Такова нещо не се случва често.

Самият Ксеркс обядваше заедно с братята си в дъното на залата, където бяха настанени стотината царски приятели. Дебела завеса в зелено и бяло отделяше нишата на Ксеркс от помещението, в което пирувахме ние. По-късно завесата бе вдигната и той пи с нас. А още по-късно излезе на двора и дълго време радостните възгласи на родовете отекваха ритмично, подобно на океански вълни, които се разбиват в брега под въздействието на луната. Да, Демокрите, под повърхността на далечните морета възникват могъщи приливи и отливи, каквито не съществуват в Средиземно море, където вълните се пораждат от капризите на ветровете. Не, не знам причината за това. По някакъв начин океанските приливи и отливи следват редуващото се уголемяване и смалява не на луната, почти както месечните периоди у жените.

Седях между Мардоний и Арбатан. Бяхме пияни като всички останали. Само Ксеркс беше трезв. Разреждаше виното с вода, нещо, което рядко правеше. Беше нащрек. Все пак в подножието на позлатената му кушетка седеше Ариамен. Този неуспял узурпатор беше набит млад човек с ръце на ковач. Все още бях изпълнен със силно подозрение към него. Както и всички останали, без Ксеркс. Арбатан ми се стори много симпатичен. Не бих казал, че ми вдъхваше респект, макар да знаех, че Ксеркс се кани да го направи началник на дворцовата стража — пост, който носи огромна власт, тъй като началникът на стражата не само пази Великия цар, но и следи за всекидневните дела в двора. Дарий държеше изкъсо всички началници на стражата, затова допусках, че и Ксеркс ще постъпва по същия начин.

Артабан бе рус, синеок хирканец[1], година-две по-млад от Ксеркс. Говореше се, че обичал да пие ечемичена ракия, като за чаша използувал човешки череп. Но каквито и да бяха навиците му в личния живот, на обществено място се държеше много изискано, а към мен винаги се отнасяше с почтителност. Да си призная, стори ми се малко тъп, но както по-късно се оказа, той тъкмо това е искал да внуши на всички ни. Тъпаци излязохме ние, а не той.

[1] Xиркания — област между Мидия, Персия и Каспийско море. — Б. пр.

В персийския двор обикновено дворцовият управител контролира началника на стражата. Мъдрият монарх прави всичко възможно да поддържа лоши отношения между тези двама служители, което не се постига трудно. Дворцовият управител е винаги евнух, защото трябва да има достъп до харема. И понеже мъжествените войници са изпълнени с презрение към всички евнуси, напълно естествено е между началника на стражата и дворцовия управител да съществува силна неприязън. По препоръка на Аместрида Ксеркс вече бе назначил Аспамитър за дворцов управител. Дворът бе, общо взето, доволен. Всички знаеха, че когато Аспамитър вземе подкуп, срещу него дава и добри услуги. Освен това бе отличен администратор, както сам можах да се убедя в деня на коронацията. По време на третото блюдо двамата с Мардоний вече бяхме почти пияни. Спомням си, че ни поднесоха месо от елен, приготвено точно както го обичам: докато се пече, го поливат с оцет, а после ти го сервират с гребени от петел. Изядох едно парче и с пълна уста се обърнах към Мардоний, който беше по-пиян от мен. Както винаги говореше за война.

— По-добре Египет, отколкото нищо — рече той. — Не съм против това. Повярвай ми. Искам да служа на Великия цар. — Все още не бяхме свикнали с факта, че тази вдъхваща страх титла сега завинаги принадлежи на нашия приятел от детинство. — И все пак да пропилееш цяла година, когато в това време… — Мардоний се ориг-на и забрави за какво говори.

— Имаш предвид Гърция. Знам. Но Египет е по-важен от Гърция. Египет е богат. И е наш… поне беше.

В този момент посегнах за второто парче еленско месо и открих, че чинията е там, но месото е изчезнало. Изругах на висок глас.

Мардоний ме изгледа тъпо. После се разсмя.

— Не бива да ти се свиди да дадеш на слугите нещо от чинията си.

— Свиди ми се! — И така беше.

Изведнъж до мен застана Аспамитър. Беше млад, блед, с проницателен поглед. Нямаше брада, което означаваше, че е бил кастриран преди пубертета — тогава се кастрират най-добрите евнуси. Наблюдавал бе всичко от мястото си пред позлатената кушетка на Ксеркс.

— Не беше ли свършил с блюдото, Господарю?

— Не, не бях. И Господарят адмирал не беше свършил.

— Ще накажем провинилите се.