Сътворението

Министър-председателят приемаше всеки просител със спокойна учтивост; която не издаваше свирепите му възгледи. Беше достатъчно прозорлив, за да знае, че не можеш да поробиш един враждебен народ, ако най-напред не го очароваш. Непременно трябва да го убедиш, че твоята кауза е негова кауза и че оковите, които си му изковал, са необходимо украшение. Великите царе в известен смисъл винаги са разбирали това. От Кир до сегашния ни просветлен господар Артаксеркс най-различните народи в империята са оставени да живеят така, както винаги са живели и Великият цар не иска от тях нищо друго освен годишни данъци, срещу които им осигурява ред и законност. Хуан бе успял да убеди всепризнатия за див и варварски народ на Цин, че макар някога да е имало златен век, когато хората си били свободни да живеят както желаят, този век е завършил с това — и как обичаше да употребява този израз, — „че вече имало твърде много хора и твърде малко неща“.

В действителност Китай е сравнително рядко населен и много кътчета от тази богата земя са пусти. Като изключим пет-шест града с население около сто хиляди жители, Китай е страна на оградени с каменни стени села, пръснати из хълмистата равнина между двете реки. Голяма част от Китай е покрита с гъсти гори, особено на запад, а на юг има джунгли, подобни на индийските. По тази причина китайците, с изключение на добре дисциплинираните и строго наблюдавани хора от Цин, често се местят от едно място на друго. Ако стопанството бъде унищожено от наводнение, собственикът и семейството му нарамват ралото и камъка за огнището, който са наследили от дедите си, и се преселват на друго място, където започват нов живот и плащат данъци на друг господар. Най-видните пътници се наричат ши. Тази дума, както и хората, за които се отнася, няма съответствие на гръцки и персийски. За да разбере какво представляват ши, човек трябва да разбере цялата китайска система.

На върха е императорът, или синът на небето. В момента той е бил и може би ще бъде, но със сигурност не е! Като казвам това, изведнъж разбирам колко умни са китайците, като не използуват в езика си сегашно, минало и бъдеще време. След императора има пет благородни-чески степени. Най-високата е херцог. С малки изключения, като лудия херцог Шъ, херцозите са титулярни и понякога действителни управници на държави, с други думи, съответствуват на нашите царе и тирани. И както нашите царе и тирани признават Великия цар за върховен господар, от когото произтича властта им, така и всеки от тези херцози е получил на теория своята власт от сина на небето, който не съществува. Ако съществуваше, тоест ако някой имаше хегемония над Средното царство, това вероятно щеше да е херцог Чжоу, прекият потомък на император Вън, установил господството на Чжоу над Средното царство. Със сигурност нямаше да е херцогът на Цин, който произхожда от жестокия син на Вън, У. Най-големият син на херцога е маркиз и когато баща му умре, той наследява титлата, ако не го сполети нещастен случай, което е много често явление. Останалите синове на херцога също са маркизи и докато най-големият син на маркиза запазва тази титла, по-малките синова преминават в следващата по-ниска благородническа степен, техните синове в следващата, а синовете на синовете им стават барони. Синовете на бароните — най-нишият аристократически сан — се наричат ши. Днес, близо седем века след установяването на хегемонията на Чжоу, потомците му наброяват десетки хиляди и онези от тях, които нямат сан, са ши, или да ги наречем рицари, запазили само една наследствена привилегия — рицарят отива на война с колесница, стига, разбира се, да може да си я купи. През последните години броят на рицарите значи-телно нарасна. Тези полублагородници са навсякъде. Мнозина от тях се занимават с администрация. Други са офицери в армията. Голям брой стават учители. Една малка част се посвещават, също като зороастрийците, на мисията да запазят непроменени религиозните обичаи, чрез които се поддържа хармонията между небето и земята. В крайна сметка рицарите управляват повечето китайски народи, като служат на потомствените чиновници, които са успели да заграбят ако не божествения произход, то поне властта на херцозите.

По пътищата на Китай е пълно с амбициозни рицари. Ако някой от тях не сполучи да се добере до пост, да речем, в полицията на Лу, той заминава за Вей, където има вероятност услугите му да бъдат по-високо оценени от местните управници, отколкото в родината му. И тьй като човешкото поведение е нелогично, изгледите на рицаря за добър пост са толкова по-големи, колкото по-далеч е той от родното си място.