Сътворението

— Не трябва да съдиш за Средното царство по Цин, който почти не е част от него, въпреки че херцозите му произхождат — донякъде незаконно — от император У. Отгоре на всичко тези недодялани провинциалисти жадуват за хегемония! Но небето е великодушно и пълномощието още не е дадено никому. Когато това стане, сигурен съм, че избраникът ще бъде моят любим братовчед, херцогът на Чжоу. Ще видиш колко е обаятелен. Но има един недостатък. Държи се сякаш вече е синът на небето, което е върховна дързост. Разбира се, всички херцози Чжоу страдат от тази илюзия, понеже последната небесна повеля наистина е била отредена на техния прародител. Но това се е случило преди триста години и пълномощието било изгубено, когато една нечестива групировка от варвари и благородници го убила. Синът на императора избягал тук в Чжоу и се провъзгласил за император. Но, разбира се, не успял да установи хегемония. Останал си само херцогът Чжоу и по тази причина и до днес това, което имаме, е само сянката на сина на небето в Лоян — столица-сянка на съвсем действителното Средно царство. Херцогът на Чжоу е почти император. Но това не е достатъчно, нали? Особено като се има предвид, че Чжоу е най-слабото херцогство и рано или късно някои съседи — вероятно хората-вълци — ще го превземат. А дотогава ние ще гледаме към Лоян със сълзи в очите, с надежда в стомасите.

После херцогът ми разказа за прабаба си, която била прабаба и на сегашния херцог на Чжоу. Тази безкрайно горда жена винаги говорела за себе си като за „момченцето“. Един ден в онази част от двореца, където живеела, избухнал пожар и всички дами избягали с изключение на „момченцето“. Херцогинята си седяла в приемната и невъзмутимо гадаела с пръчици от бял равнец. Когато слугинята помолила господарката си да напусне горящия дворец, старата дама отговорила: „Момченцето не може да напусне двореца, ако момченцето не е придружено от сина на небето или роднина от мъжки пол с ранг, не по-нисък от маркиз, а освен това момченцето не може да се покаже извън двореца без придворна дама, по-възрастна от момченцето.“ После продължила да гадае бъдещето — любимо занимание в Китай.

Слугинята се втурнала да търси някой с достатъчно висок ранг, който да спаси херцогинята. Но в двореца нямало мъж с по-висок ранг от граф. И нямало по-стара дама от херцогинята. Тогава графът и слугинята покрили лицата си с мокри кърпи и влезли в горящия дворец, където старата дама продължавала да си седи на копринения килим и да нарежда пръчиците от бял равнец.

„Моля произхождащата от сина на небето да дойде с мен“ — казал графът, който бил неин племенник. Херцогинята много се ядосала.

„Това е нечувано. Не мога да напусна покоите си, ако не ме придружава по-възрастна жена и мъж от семейството ми, чийто ранг не е по-нисък от маркиз. Каквото и друго да сторя, ще е неблагоприлично.“

И така херцогинята изгоряла в името на благоприличието — изключително важно качество за китайците.

Смъртта на тази дама е източник на безкрайни спорове в Китай. Някои я разглеждат като фигура, достойна за възхищение и подражание. Други я намират за смешна. „Всъщност тя не беше нито девица, нито млада невеста — каза ми веднъж Фан Чъ. — Беше стара жена, която нямаше защо да се тревожи кой я придружава. Липсваше и скромност. Беше суетна като всички от династията Чжоу. А суетата никога не е благопристойна в очите на небето.“

Когато наближихме покрайнините на Лоян, човешкият поток се увеличи. Всички бързаха към столицата. Богатите пътуваха в колесници или на носилки. Бедните селяни носеха стоката си на гръб. Богатите селяни и търговците седяха до кочияша в теглени от волове фургони. Хората от простолюдието бяха добре облечени и усмихнати за разлика от мрачните жители на Цин, чиито черти всъщност много се различават от чертите на източните китайци. Хората от Цин обикновено имат бронзов цвят на лицето и сплескани носове. Хората от Чжоу и държавите от вътрешността са по-бледи, а чертите им по-изящ-ни. Но всички са чернокоси, с тъмни очи и кръгли лица и по телата им почти няма косми. Колкото и да е чудно, военната класа в Чжоу, която завладяла Средното царство горе-долу по същото време, по което арийците нахлули в Персия, Индия и Гърция, ги нарича „чернокосите хора“. Откъде са дошли Чжоу? Когато зададеш този въпрос на китайците, те сочат на север. Интересно дали нямаме общ произход?

Влязохме в Лоян през висока каменна порта, вградена в дебела стена от груби тухли. Веднага се почувствувах като у дома си. Хората се смееха, крещяха, пееха, кашляха, плюеха. Купуваха и продаваха, пазаряха се и спираха да похапнат пред сергиите, отрупани с най-разнообразни ястия, а сергии имаше на всяка улица.

Херцогът купи варен шаран от един търговец близо до централния площад.

— Тук се продава най-хубавият шаран в цял Китай — рече той, като откъсна парче и ми го подаде.

— Никога не съм ял по-вкусна риба — казах аз съвсем чистосърдечно.

Херцогът се усмихна на търговеца.