Сътворението

Музиката на приемствеността е композирана преди повече от хиляда години. Докато се изпълнява, танцьори в необикновени костюми разиграват мирното наследяване на трона от някакъв легендарен император, наречен Шун. Ако се изпълни правилно и внимателно, тази музика би трябвало да свърже небето и земята в пълна хармония. Демокрит иска да знае как е възможно музиката да се помни хиляда години. Същото искат да знаят и много китайци, които твърдят, че през вековете истинската музика е била опорочена или пък напълно забравена, а онова, което днес се изпълнява в Лоян, е пародия на оригинала и по тази причина небето е оттеглило пълномощието си. Не знам. Мога да кажа само, че за ушите, а и за очите на човек от запада това музикално представление е твърде необичайно.

Когато музиката и пантомимата свършиха, херцог Чжоу се обърна към Жълтия император с молба да благослови Средното царство. След това синът на небето възобнови властта на всички велможи в Китай. Тази част от церемонията бе колкото внушителна, толкова и безсмислена.

Херцог Чжоу тържествено даде знак на велможите да се приближат. Петнадесет разкошно облечени мъже се понесоха към него. Тук трябва да отбележа, че в Китай, когато човек с по-нисък ранг се представя на някой по-висшестоящ, той навежда глава, повдига рамене и накланя тялото си така, че да изглежда колкото е възможно по-дребен в присъствието на великия човек.

Петнадесетте фигури в бляскави одежди спряха на няколко крачки от херцога. След това левият и десният церемониалмайстор му поднесоха петнадесет бронзови плочки, покрити с красивото и както се оказа, до края недостъпно за мен китайско писмо.

Херцогът взе първата плочка. После се обърна към възрастен мъж в сребърна дреха:

— Приближи се, любими братовчеде. С рачешки движения старецът пристъпи към него. — Волята на небето е да продължиш да ни служиш като верен слуга. Вземи това. — Херцогът му връчи плочката. — То е символ на небесната воля да служиш и на нас, и на небето, като херцог Вей.

Гледах изумен. В прашната зала, чиито потъмнели греди бяха проядени от термити, се бяха събрали всички херцози на Китай в очакване синът на небето да поднови властта им. Има единадесет херцози на вътрешните държави и четирима на така наречените външни държави. Докато всеки херцог приемаше емблемата на властта и подновяването й, свиреше музика, а жреците припяваха. Херцог Шъ се подсмихваше. Не посмях да го попитам защо. Отначало помислих, че просто е ядосан, защото ако неговото владение Шъ изобщо е съществувало, то вече не му принадлежи. Но когато херцог Цин прие с раболепна благодарност знака на властта, с изумление забелязах, че това не е същият човек, когото бях видял да надава вълчи вой пред могилата на император У.

— Та това не е херцогът — прошепнах аз.

— Разбира се, че не е — изсмя се моят ексцентричен господар.

— Тогава кой е?

— Актьор. Всяка година петнадесетте херцози се представят от актьори. Всяка година синът на небето се преструва, че възобновява властта на истински херцози. О, това е скандално! Но какво да прави бедният ми приятел? Истинските херцози не искат да дойдат в Лоян.

— Но нали твърдиш, че всички те го смятат за син на небето?

— Така е.

— Тогава защо да не му окажат тази чест?

— Защото не е син на небето.

— Не разбирам.

— И той не разбира. Наистина не може да разбере. А всичко е просто. Докато се преструват, че той е син на небето, никой от тях не може да претендира за пълномощието. Ето защо това представление е толкова необходимо. Тъй като всеки херцог мечтае да заграби един ден пълномощието, те всички са съгласни, че засега е най-добре да се държат така, сякаш херцог Чжоу наистина е онзи, за когото се представя. Но рано или късно някой херцог ще вземе надмощие и тогава Лоян ще изчезне като сън, а Жълтата река ще почервенее от кръв.

Докато херцозите-актьори се оттегляха, синът на небето обяви:

— Тук на север стои Самотният! Пълномощието на небето е тук!

После музикантите вдигнаха страхотен шум и стотина мъже с разноцветни пера на главите и животински опашки започнаха да танцуват — толкова особени бяха техните танци, че можех да ги сравня само с онова, което съм виждал във Вавилон, а там има какво ли не. Насред този вихър от ярки цветове и странни звуци синът на небето се оттегли.

— Това е музиката на четирите посоки на света — каза херцогът. — Привържениците на старите обичан я ненавиждат. Но те ненавиждат всичко ново. Лично аз предпочитам новата музика пред старата. В някои среди тя се смята за ерес, но така или иначе, живеем в еретични времена. Ето ти и доказателство. Няма херцог в Шъ.