Нашият по-прозаичен път към изхода минаваше покрай група полуголи танцьорки. Според мен те изобщо не танцуваха, а по-скоро се излягаха из Залата на светлината и чакаха някой да купи услугите им. Херцогът бе възмутен от това светотатство.
— Никога не съм допускал, че един син на небето, колкото и да е… — Той мъдро не довърши мисълта си.
Учителят Ли спокойно допълни изречението:
— …състрадателен. Да, Сиракът е дълбоко състрадателен. Единственото му желание е да направи хората щастливи. Не се стреми към невъзможното. Не е посветен в тайните на у-вей.
Китайският израз „у-вей“ означава да не правиш нищо. А за Учителя Ли да не се прави нищо е тайната не само на управлението, но и на човешкото щастие. Дали Учителят Ли наистина има предвид съвсем нищо? Не, Демокрите. Учителят Ли има предвид нещо още по-необикновено. Сега ще се опитам да ти обясня.
Вървяхме по многолюдните улички на Лоян. Не знам защо, но се чувствувах съвсем като у дома си. Може би защото бях прекарал дълго време сам, в гората на дивия Цин. Жителите на Чжоу сигурно са най-жизнерадостните хора на земята и ако съзнават тъжния факт, че държавата им е в упадък, то прикриват това доста умело. Също така като повечето активни хора те несъзнателно упражняваха у-вей. Да, Демокрите. Това е един парадокс, на който скоро ще се спра.
Местността за жертвоприношения в чест на земята е парк, разположен на север от града, недалеч от могила от пръст, каквито има в покрайнините на всеки китайски град. Тези могили са известни под името „шъ“, или свещена земя, и са символ на държавата. Намират се винаги близо до горичка, а дърветата в тази горичка освен че са характерни за областта, са и свещени. В Чжоу свещеното дърво е кестенът.
През третия месец от годината в парка се изнася така нареченото пролетно терасно представление. Всъщност това не е обикновено представление, а редуващи се песни, танци и церемонии. Ако пролетното представление е неуспешно — което ще рече неточно в ритуалите, — реколтата ще бъде лоша или пък изобщо няма да има реколта. Терасата представлява насип от пръст, където поклонниците сядат, за да наблюдават церемониите. Единствено на този празник е позволено на мъжете и жените да са заедно. Тъй като за всички китайци пролетното представление е най-важното събитие в годината, големите богаташи угодничат пред небето — и пред народа — и финансират празненствата, както се прави и в някои гръцки градове. Отначало тези обреди, посветени на плодородието, приличали на ритуалите, които и досега се изпълняват във Вавилон, където мъже и жени проституират, за да има добра реколта. С времето китайското пролетно представление е добило съвсем благоприличен характер, но затова пък — както твърдят херцогът и Учителят Ли — е станало много неточно. Лично аз не мога да изкажа някакво мнение. Кой знае защо, през годините, които прекарах в Китай, нито веднъж не присъствувах на тази церемония, но и да бях присъствувал, нямаше да разбера дали представлението е минало добре или зле.
Докато вървяхме покрай могилата, херцог Шъ с облекчение отбеляза, че по нея няма нито стръкче трева.
— Ако свещената земя не се поддържа съвсем чиста… — Херцогът направи знак за прогонване на злото. После се поклони пред земния олтар, който е квадратен, защото китайците вярват, че самата земя е квадратна, както вярват и че небето е кръгло. На юг от всеки град има кръгъл небесен олтар.
Учителят Ли ни преведе по тесен каменен мост до красив павилион, построен върху варовикова скала, край която извиваше бързо, пенливо поточе. Трябва да кажа, че не съм виждал нищо по-необикновено и по-красиво от китайската природа. Възвишенията имат всевъзможни причудливи форми, а китайските дървета са нещо, което не можеш да срещнеш никъде на запад. Освен това, където и да пътува човек, пред очите му изневиделица изникват водопади и дефилета, приказни пейзажи, чийто прохладен синьо-зелен безкрай е колкото примамливо вълшебен, толкова и пагубен, защото Китай е страна, обитавана от дракони, духове и разбойници. Макар и да не видях духове, нито дракони, видях доста разбойници. Красивият и привидно безлюден китайски пейзаж крие много опасности за пътника. Но когато човек тръгне да обикаля по тази земя, вижда, че докоснат ли се хората до нещо, те непременно го развалят.
Павилионът беше построен от жълти тухли и имаше стръмен керемиден покрив. Във всяка цепнатина растеше мъх, а от увитите с паяжини греди висяха прилепи. Старият слуга, който приготви обеда ни, се държеше с Учителя Ли като с равен. На нас не обръщаше внимание, но това не ни обиди. Лакомо гълтахме прясната риба, а наоколо се носеше шумът от падащата върху скалите вода.
Бяхме коленичили на груби рогозки, а Учителят Ли говореше за значението — за едно от значенията — на дао.
— Дао буквално значи път — каза той. — Широк прав път. Или криволичеща пътечка.
Забелязах, че ръцете на Учителя Ли са сякаш изваяни от крехък алабастър, и тогава разбрах, че е много по-стар, отколкото бях помислил отначало. По-късно научих, че е прехвърлил стоте.