Сътворението

В Китай, когато някой умре, хората от народа казват, че е отишъл при Жълтия извор. Но ако ги попиташ къде се намира и какво представлява това място, получаваш объркан отговор. Доколкото можах да разбера, представата за Жълтия извор е много древна, той, изглежда, е нещо като вечно преддверие на ада, подобно на гръцкия Хадес. Няма страшен съд. Добрите и лошите споделят една и съща съдба.

— Струва ми се, че Жълтият извор е навсякъде. — Учителят Ли погали дясната си ръка с лявата. Може би беше някакъв магически жест. — Ако е така, никой не може да отиде при него, защото всъщност вече е там. Но, разбира се, човек се ражда, живее, умира. Макар и да е част от цялото, действителността на краткото му съществуване го кара да се съпротивлява на целостта. Ние следваме Пътя, за да не се съпротивляваме на цялото. На всички ни е ясно, или почти на всички — каза той, като ми се поклони, — че когато тялото се разложи, умът — той потупа стомаха си — изчезва заедно с тялото. Онези, които не познават Пътя, намират това за тъжно, дори за страшно. Ние не се плашим. Тъй като се отъждествяваме с космическия процес, не се съпротивляваме на неизменното. Изправен пред живота, или пред смъртта, съвършеният човек не прави нищо, така както и истинският мъдрец не създава нищо. Той просто размишлява за вселената, докато се слее с нея. Това наричаме „тайнственото поглъщане“.

— Да не се прави нищо… — започнах аз.

— …е огромен духовен труд — довърши Учителят Ли. — Мъдрият човек няма амбиции. Затова няма и неуспехи. Който няма неуспехи, винаги успява. А който винаги успява, е всесилен.

— Това наистина не би могло да се оспорва, Учителю Ли — казах аз.

Вече бях свикнал с този затворен кръг от аргументи, който при атиняните е нещо като колелото на доктрината при будистите.

За мое учудване херцогът възрази на Учителя Ли по въпроса как е най-добре да се управлява.

— Без съмнение, последователите на Пътя винаги са били против смъртното наказание — започна той, — защото никой няма право да произнася такава страшна присъда над друг човек. Нима налагането на смъртно наказание не е точно обратното на у-вей?

— Много последователи на Пътя са съгласни с теб, Господарю. Лично аз смятам този въпрос за несъществен. В края на краищата природата е безмилостна. Давят ни наводнения. Умираме от глад. Отнасят ни епидемии. Природата приема това равнодушно. Трябва ли човекът да е различен от природата? Разбира се, че не трябва. Все пак споделям възгледа, че може би е по-добре да оставим света да следва своя път и изобщо да не го управляваме, защото истински доброто управление е невъзможно. Всеки знае, че колкото повече добри закони въвежда владетелят, толкова повече крадци и разбойници създава. И всеки знае, че когато владетелят взима от хората големи данъци, те гладуват. А той винаги го прави и те винаги гладуват. Затова нека да живеем в пълна хармония с вселената. Да не създаваме никакви закони и да бъдем щастливи.

— Без закони няма щастие — заявих твърдо аз.

— Може и да е така — отвърна весело Учителят Ли.

— Сигурен съм, че съществува правилен начин да се управлява. А неправилните са известни на всички.

— Няма съмнение. Макар че кой знае? — Учителят Ли се огъваше като тръстика във всеки спор.

Започнах да губя търпение.

— Какво — попитах — все пак може да знае един човек?

Получих отговора незабавно:

— Може да знае, че да си тъждествен с Пътя, е да си като небето, което значи — недосегаем. Може да знае, че ако овладее Пътя, няма да бъде унищожен, въпреки че тялото му ще престане да съществува. Пътят е като чаша, която никога не е празна и никога няма нужда да се пълни. Всички сложности се свеждат до простота. Всички противоположности се сливат, всички контрасти преминават в хармония. Пътят е спокоен като самата вечност. Трябва само да се придържаш към единството. Учителят Ли замълча. Това бе всичко.

— Кажи ми, Учителю Ли. кой е създал Пътя? Старецът сведе очи към скръстените си ръце.

— Не знам чия рожба е.

3.

Така и не ме представиха на сина на небето. Явно етикетът не предвиждаше церемония за приемане на варварски посланик, който отгоре на всичко е и роб. Все пак присъствувах на няколко церемонии, ръководени от херцога на Чжоу. Понеже непрекъснато си придаваше божествен вид, символичната роля много му прилягаше. Това е благоприятно обстоятелство, казваше моят господар, защото е по-глупав от повечето хора.

Често ходехме на разходка с Учителя Ли и учениците му. Очевидно задълженията му като архивар на Чжоу не бяха тежки. Винаги намираше време да разговаря с нас и надълго и нашироко ни разясняваше учението си. С лекота отхвърли догмата на дядо ми за доброто и злото, тъй като според него първичното единство изключва такова дребнаво разграничаване. Предпочетох да не споря с него. Но му разказах за Госала, Махавира, Буда, Питагор. Видя му се интересен само Буда. Четирите благородни истини го възхитиха, а победата на Буда над сетивата му се стори нещо съвсем близко до у-вей.

— Не разбирам само как е толкова сигурен, че след смъртта си ще бъде угасен? — попита Учителят Ли.