Сътворението

— Това е, защото той е постигнал пълното просветление.

Намирахме се близо до земния олтар. Силен вятър брулеше листата на дърветата. Наближаваше зима. Десетина младежи рицари стояха на почтително разстояние от нас.

— Ако мисли, че го е постигнал, значи не е. Защото все още мисли.

Тази елементарна игра на думи достави голямо удоволствие на младежите и те се изсмяха одобрително.

— Мъдрост! Мъдрост! — възкликна херцогът.

Не защитих Буда. В края на краищата нито китайският Път, нито Благородните истини на Буда са ми допадали някога. И двете изискват отричане от света, който познаваме. Разбирам, че това може да бъде силно желано, но не разбирам как може да се постигне. Все пак съм благодарен на Учителя Ли, защото с представлението, което изнесе онзи следобед пред земния олтар, той несъзнателно даде такава посока на по-нататъшните събития, че направи възможно завръщането ми в Персия.

Учителят Ли седеше на един камък. Учениците го бяха наобиколили. Един от тях се обади:

— Учителю, когато Облакът-дух видял Хаоса, попитал го какъв е най-добрият начин да се постигне хармония между небето и земята, а Хаосът отвърнал, че не знае,

— Мъдър е Хаосът — каза Учителят Ли и одобрително поклати глава.

— Много мъдър — съгласи се младежът. — Но Облакът-дух казал: „Хората взимат пример от мен. Трябва да направя нещо, за да възстановя равновесието в техните дела.“

— Самонадеяна мисъл — рече Учителят Ли.

— Много самонадеяна — потвърди младежът и продължи: — Облакът-дух попитал: „Какво да правя? Нещата на земята вървят много зле.“ И Хаосът се съгласил, че основните закони на света постоянно се нарушават, а истинската природа на нещата постоянно се покварява. Но казал, че причината за това е…

— …грешка на управляващите — довърши Учителят Ли този очевидно древен диалог. — Да. Това е било… и си остава мъдра забележка.

— Но Облакът-дух не бил доволен… — продължи младежът.

— …и никога не е. — Пронизващият вятър издуваше наметалото на Учителя Ли и развяваше кичурите бяла коса на главата му. — Трябвало е да повярва на Хаоса, че идеята да се прави нещо е причината за всички злини на този свят. Спри! — Внезапно гласът на Учителя Ли прозвуча като звън на бронзова камбана, ударена с чук във ветровито време.

— Но кого да следваме, Учителю Ли, Хаоса или Облака-дух? — Младежът си даваше вид, че задава истински въпрос, а не участвува в литанично пригласяне.

— В този случай трябва да следваме Хаоса. Особено когато казва: „Храни ума си! Спри, не прави нищо и нещата сами ще се уредят! Не питай за имената на нещата! Не се мъчи да разбереш неведомите пътища на природата! Всички неща се развиват от само себе си!“

— Прекрасно! — обади се херцог Шъ.

— Вашата дума „Хаос“… — започнах аз.

— …означава още и „небе“ — продължи Учителят Ли.

— Разбирам — отвърнах аз, макар че нищо не разбирах.

Тъй като нещата не могат да се развиват безредно, небето би трябвало да бъде пълната противоположност на Хаоса. Но не възнамерявах да влизам в спор със стария учител. Той имаше предимството, че е наясно със значението на всички думи в своя език, а в това, Демокрите, се крие тайната на силата. Не, после ще ти обясня какво искам да кажа.

Един младеж „изглежда“ не се възхити толкова, колкото останалите от възхвалата на бездействието и излезе напред с наведена глава. Беше слабо момче и цялото му тяло трепереше — не можех да кажа дали от студ или от страхопочитание.

— Но все пак, Учителю Ли, не трябва да се пренебрегва стремежът на Облака-дух към хармония между небето и земята. В края на краищата за какво друго се молим на земята, тук, пред този олтар?

— О, трябва да спазваме благоприличието. — Учителят Ли се загърна в наметалото си и подуши мразовития, предвещаващ сняг въздух.

— Нима Хаосът се отнася неодобрително към тези обреди?

— Не, не. Хаосът ще ги приеме като толкова естествени, колкото… годишните времена. Не бива да се прави онова, което е неестествено, а ритуалът е естествен, тъй че всичко ще бъде за добро.

— Тогава, Учителю, съгласен ли си, че ако владетелят само за един ден се подчини на ритуала, всички хора под небето биха отвърнали на неговата доброта?

Учителят Ли се взря в младежа и се намръщи. Другите ученици гледаха с широко отворени очи. Дори херцогът неочаквано се заслуша. Казаното бе ерес. Младежът трепереше неудържимо, сякаш го изгаряше треска.

— Каква е тази доброта, за която говориш? — Гласът на Учителя Ли, доскоро ласкав, сега звучеше остро.

— Не знам. Знам само, че чрез правилен ритуал може да се постигне доброта. А за да процъфтява държавата, източникът на доброта трябва да е владетелят. Тя не може да се вземе от другите.

— Синът на небето отразява небето, което, както знаем, е всички неща. Но тази доброта, какво е тя, ако не у-вей?

— Тя е нещо извършено, както и неизвършено. Тя е да не постъпваш с друг човек така, както не би желал да постъпват с теб. А ако си способен да се държиш по този начин, няма да възбуждаш към себе си съпротива, нито…

Учителят Ли доста безцеремонно и гръмко се изсмя.