Сътворението

— Той наистина е най-мъдрият човек между четирите морета. Всъщност той е истински божествен мъдрец, както и кой много близък приятел. Учителят Ли е превъзходен, разбира се. Но както сигурно си забелязал, не е от този свят, защото вече се е слял с Пътя, докато Конфуций е водач на нас, останалите, към Пътя. — Херцогът беше толкова доволен от последното си изявление, че го повтори.

— О, какво ли не бих дал да седя в краката на божествен мъдрец! — казах аз възторжено и въздъхнах. — Но Лу е толкова далеч.

— Съвсем не е далеч. Пътува се десетина дни на изток, по реката. Всъщност пътуването е съвсем леко. Но ние с теб отиваме на юг през голямата равнина на Янцзъ до пристанището Куайчъ и оттам… в земята на златото!

Все пак вече бях посял семето и продължих ежедневно да се грижа то да покълне. Херцогът се изкушаваше.

— В края на краищата — разсъждаваше той — в Лу има няколко пристанища, по-лоши от Куайчъ, но все пак могат да свършат работа.

Очевидно там можеше да се намери кораб, който отива в Чампа. Тръгването от Лу щеше да удължи пътя по море, но щеше да го съкрати по суша. Херцогът призна, че с този конвой от драконови кости не му се пресича голямата, гъмжаща от крадци равнина. Трябваше да признае също, че в Лу има добър пазар за тази стока.

С всеки следващ ден херцогът все повече се изкушаваше от мисълта да отиде в Лу.

— Чичо съм на херцог Ай по кръвна линия. Той е очарователен младеж и е на трона вече единадесет години. Завареният ми брат, баща му, беше изключително музикален. Но за другия ми заварен брат, чичо му, не можеше да се каже такова нещо. Чичото беше херцог, докато един ден, както знаеш, бароните го изгониха. Е, ти не знаеш, разбира се. Откъде да знаеш?

Вървяхме из черничева горичка недалеч от хълма, където захвърлят нежеланите новородени бебета. Докато се разхождахме, скимтенето на умиращите бебета се смесваше с крясъците на прелетните птици. Китайците убиват уродливите момчета и много момичета още щом се родят. По този начин контролират броя на населението, което и без това не дава признаци за голямо нарастване. Тъй и не разбрах защо в една голяма, богата и рядко населена страна толкова строго се спазва обичаят да изоставят новородените.

Естествено, това е необходимо и се практикува навсякъде — никое общество не се нуждае от такова изобилие от плодовити жени, особено гръцките държави, където земята е извънредно бедна и не може да изхранва многобройно население. И все пак рано или късно всеки гръцки град се пренаселва. Стане ли това, стотици хора биват изпращани да основат нова колония — в Сицилия, Италия или Африка, докъдето стигнат корабите им. Затова днес гръцките колонии се простират от Черно море до Херкулесовите стълбове — само защото земите в Атика и в по-голямата част от Егейските острови са толкова не-плодородни. Гърците обичат да се хвалят, че успехите им във военното дело и спорта се дължат на избирателния начин, по който убиват не само нежеланите момичета, но и несъвършените момчета. Оставят живи единствено сил-ните и, разбира се, красивите — поне така се твърди. Но Демокрит мисли, че през последните години атиняните като че ли са станали по-нехайни. Според него повечето мъже в града са изключително грозни и податливи към какви ли не обезобразяващи болести, особено кожни. Самият аз не знам. Сляп съм.

Когато попитах Фан Чъ защо китайците винаги настояват, че в техния прекрасен, ненаселен свят има прекалено много хора, той ми отговори с израза, който вече бях чул от диктатора Хуан: „Когато бяхме малцина, а имаше много неща, цареше всеобщо щастие. Сега нещата са малко, а хората — много…“ Предполагам, че зад всичко това се крие някаква религиозна причина. Но така и не успях да я открия. Ако решат да не ти кажат нещо, китайците са майстори на изтънчените и отегчителни безсъдържателни отговори.

Херцогът се впусна в спомени за заварения си брат херцог Чжао, прогонен от Лу преди тридесетина години.

— Беше човек с неприятен нрав. И много по-стар от мен. Не беше любимец на баща ни, но всички знаеха, че е престолонаследникът. Признаваха го дори и потомствените министри. Чжао винаги се отнасяше към мен с уважение. Всъщност, а това е важно да се запомни, когато бяхме насаме, винаги ми казваше, че стоя по-високо от него, защото моята титла, която наследих по линия на майка си, херцогиня Шъ, е най-старата титла в Средното царство.

Още тогава знаех, че господарят ми си е измислил не само династия, но и страна. В действителност той бе син или на третата жена, или на първата конкубина на стария херцог на Лу. Никой не можеше да каже със сигурност коя точно е била майка му. Но всички бяха съгласни, че най-вероятно са щели да го направят маркиз, ако не е предпочел да се самопровъзгласи за херцог на несъществуваща свещена земя.

Чудатият ми господар се загледа в хълма, където сред десет хиляди дребни бели скелета лежаха няколко синкавосиви бебета. Из ясния зимен въздух кръжаха лениви лешояди. Казах си наум една молитва за умиращите.

— Понякога незначителни неща предизвикват големи катастрофи — заяви херцогът и замълча.