Сътворението

— Когато много настойчиво искаш да постигнеш нещо, ти си напрегнат. Когато си напрегнат, не показваш най-доброто, на което си способен. Трябва да избегнеш такъв вид напрежение, ето какво имаме предвид с у-вей. Или, казано с други думи, да престанеш да се самонаблюдаваш. Да бъдеш естествен. Случвало ли ти се е някога да режеш животно за месо? -Да.

— Трудно ли ти е било да отделиш частите на тялото?

— Да. Но аз не съм месар или маг, искам да кажа, жрец.

— И аз не съм. Но съм гледал как работят месарите. Те са винаги бързи, винаги точни. Това, което е трудно за нас, за тях е съвсем просто. Защо? Веднъж попитах главния готвач на Самотния на какво се дължи това, че той нарязва на парчета цял вол за същото време, за което аз изчиствам само една рибка. „Наистина не знам, отвърна той, струва ми се, че сетивата ми замират, а духът ми — или каквото е там — поема работата.“ Ето какво разбираме под у-вей. Не бива да се прави онова, което е неестествено, което не е в хармония със законите на природата. Четирите годишни времена идват и си отиват, без да предизвикват тревоги, защото те следват Пътя. Мъдрият човек размишлява върху този ред и започва да разбира присъщата на вселената хармония.

— Съгласен съм, че е разумно да приемеш естествения свят. Но и най-мъдрият човек трябва да прави всичко, което е по силите му, за да подкрепя доброто и да се противопоставя на злото…

— О, скъпи мой варварино, тази идея „да се прави“ е причината за всички злини. Не прави! Това е най-доброто, което можеш да сториш. Хвърли се в океана на битието. Забрави представите си за доброто и злото. Нито едно от двете не съществува освен във взаимоотношение с другото, затова не обръщай внимание на това взаимоотношение. Остави нещата да се оправят сами. Освободи духа си. Стани спокоен като цвете, като дърво. Защото всички неща се връщат към корена си, макар и да не разбират това. Тези неща, тази пеперуда, това дърво никога не излизат от състоянието на първичната простота. А ако станат съзнателни като нас, ще загубят своята естественост. Ще изгубят Пътя. За човека съвършенството е постижимо само в утробата. Тогава той е като необработен камък. преди скулпторът да се заеме да му придава форма и с това да го развали. В този живот човек, който има нужда от други хора, е завинаги окован. А онзи, от когото другите имат нужда, е обречен на тъга.

Но аз не можех да възприема пасивността в учението на Учителя Ли, както и не можех да разбера притегателната сила в нирваната на Буда.

Попитах Учителя Ли за действителния свят — или за света на нещата, тъй като думата „действителен“ обикновено вдъхновява даоисткият мъдрец да зададе множество съдържащи в себе си и отговор въпроси за природата на действителното.

— Ясно ми е за какво говориш. Или поне започва да ми става ясно — добавих бързо аз. — Все още не следвам Пътя, но ти ми даде възможност да надзърна в него. Задължен съм ти. Сега нека да поговорим за практическата страна на нещата. Държавите трябва да се управляват. Как ще стане това, ако владетелят практикува у-вей?

— Има ли такъв съвършен владетел? — Учителят Ли въздъхна. — Ако си погълнат от света на нещата, обикновено не можеш да се отдадеш на Пътя.

— Ние, херцозите, едва успяваме да надникнем в пътя, който следвате вие, мъдрите хора. — Херцог Шъ имаше много самодоволен и малко сънлив вид. — Но ние почитаме вашето пътуване. Съжаляваме, че заемаме такова високо положение, което ни принуждава да сме активни. Очакваме от вас да ни кажете как да управляваме народа си.

— В идеалния случай, Господарю, управляващият владетел-мъдрец трябва да изпразни умовете на хората и да напълни стомасите им. Да отслаби волята им и да заздрави костите им. Ако на хората им липсва познание, ще им липсва и желание. Ако им липсва желание, няма да правят нищо, което е неестествено за хората. Тогава доброто ще се възцари навсякъде.

Като държавнически подход това не се различаваше кой знае колко от законите на жестокия Хуан.

— Но ако човек придобие познание и стане така, че пожелае да промени съдбата си или дори самата държава, как би трябвало владетелят-мъдрец да постъпи с този човек? — попитах аз много почтително.

— О, владетелят би трябвало да го убие. — Учителят Ли се усмихна. Двата му дълги предни зъби бяха раздалечени, а в междината се виждаше черният венец. Изведнъж ми заприлича на спящите прилепи, надвиснали над главата му.

— Значи следващите Пътя нямат нищо против да се отнема човешки живот, така ли?

— Защо да имат нещо против? Смъртта е толкова естествена, колкото и животът. Освен това умрелият не е изгубен. Не. Напротив. На умрелия вече нищо лошо не може да му се случи.

— Ще се прероди ли духът му?

— Прахът без съмнение ще се съедини отново. Но може би не това имаш предвид под „прераждане“.

— Когато духовете на умрелите отидат при Жълтия извор, какво става? — попитах го аз.