Сътворението

До новия дворец на Дарий се стига по широк прав булевард, от двете страни на който са подредени огромни статуи на крилати бикове. Фасадата на двореца е облицована с гледжосани керамични блокове, а по тях има барелефи, изобразяващи победите на Дарий от единия до другия край на света. Тези изящно оцветени релефни изображения в естествена големина са изваяни върху самите плочи. Такова великолепие не може да се види в нито един гръцки град. Макар фигурите да си приличат — всички са показани в профил по стар асирийски обичай, — все пак могат да се разпознаят лицата на различни царе, както и на някои от приближените им.

На западната стена на двореца, срещу паметника на някакъв древен мидийски цар, има изображение на баща ми в двора на Поликрат в Самос. Баща ми държи в ръка клинописно послание, върху което се вижда печатът на Дарий. Обърнал е поглед към Поликрат. Малко зад стола на тирана се вижда прочутият лекар Демокед. Според Лаида изображението няма прилика с баща ми. Но Лаида не обича строгите правила на нашето традиционно изкуство. Като дете, в Абдера, често наблюдавала Полигнот, когато работел в ателието си. На нея й допада реалистичният гръцки стил. На мен пък не ми допада.

Дворецът в Суза е построен около три вътрешни двора и гледа на изток. Пред главния вход царският съгледвач ни предаде на началника на дворцовата стража, който ни придружи до първия вътрешен двор. Там, вдясно, върху каменна основа се издига портик с високи дървени колони. Под портика бяха строени царските гвардейци — наричат ги „безсмъртните“, — които ни отдадоха почести.

Минахме през коридори с високи тавани и излязохме във втория вътрешен двор. Той имаше още по-внушителен вид. И въпреки че бях дете, изпитах облекчение, когато видях там изображение на слънцето — символ на Премъдрия господ, — оградено със сфинксове.

Накрая влязохме в така наречения царски двор. Хистасп бе посрещнат от дворцовия управител и главните служители на канцеларията — всъщност това са хората, които на дело управляват империята. Всички дворцови управители и повечето чиновници са евнуси. Докато възрастният управител — мисля, че се казваше Багопат — поздравяваше Хистасп, няколкомаги поднесоха към нас съдове с димящи благовония. Пееха неразбираемите си молитви и внимателно се взираха в мен. Знаеха кой съм. Не бяха дружелюбно настроени.

Когато церемонията свърши, Хистасп ме целуна по устата.

— Докато съм жив, ще бъда твой закрилник, Кир, сине на Похурасп, сине иа Зороастър. — После се обърна към дворцовия управител, който покорно се поклони. — На теб предавам това момче.

Когато Хистасп си тръгна, с мъка сдържах сълзите си.

Един дребен служител ни съпроводи до покоите ни в харема, който бе същински малък град в големия град на двореца. Въведе ни в празна стаичка, която гледаше към някакъв кокошарник.

— Това са покоите ви, господарке — захили се ев-нухът.

— Очаквах да ми предоставят къща — отговори Лаида вбесена.

— Когато му дойде времето, господарке. Царица Атоса се надява, че ти и детето ти ще се чувствувате добре тук. Ако искаш нещо, трябва само да заповядаш и ще бъде изпълнено.

Това бе първият ми урок по дворцови маниери. Обещават ти всичко — после не ти дават нищо. Независимо от многобройните заповеди, жалби и молби на Лаида продължихме да живеем в тази мизерна стаичка, която гледаше към потънал в прахоляк заден двор с пресъхнала чешма, обитаван от десетина пилета, собственост на придворните на царица Атоса. Цвърченето на пилетата дразнеше майка ми, но на мен ми бе приятно. И без това нямах друга компания. Демокрит ми казва, че сега в Атина внасят пилета. И ги наричат — както и се очак-ва! — персийски птици.

Въпреки официалната протекция на Хистасп двамата с Лаида живяхме като затворници повече от година. Нито веднъж не ни прие Великият цар, чието пристигане и заминаване всеки път се придружаваше от проглуши-телно думкане на барабани и звънтене на дайрета. Пилетата изплашено се втурваха напред-назад, което беше много комично, а лицето на майка ми добиваше трагичен израз. По-лошото бе, че когато дойде лятото, не ни взеха с двора в Екбатана. Не си спомням друг път в живота си да съм страдал толкова от горещината.

От жените в двора не видяхме нито една, с изключение на Артистона, чистокръвна сестра на царица Атоса, а следователно и дъщеря на Кир Велики. Очевидно бяхме възбудили любопитството й. Трябва да кажа, че тя наистина беше извънредно красива, точно както я описваше мълвата. Това учуди Лаида, която бе убедена, че всички видни личности се славят тъкмо с онези качества, които безспорно им липсват. Според магьосниците всичко е илюзия. Може би са прави. Аз също смятам до известна степен за илюзия твърдението, че Артистона е единствената жена, която Дарий е обичал. Всъщност той не обичаше нищо друго на земята освен самата земя, с други думи, обичаше властта си над всички земи. С Ксеркс бе точно обратното. Той обичаше повече хора, отколкото бе благоразумно. Затова изгуби властта си над земята — над всички земи.