Сътворението

Дворцовото училище е разделено на две. Синовете на императорското семейство и на Шестте учат отделно от синовете на по-нисшите благородници и младите гости на Великия цар — така наричат заложниците. Когато разбра, че не съм в първия отдел, Лаида изпадна в ярост. Всъщност тя нямаше представа какъв късмет сме имали и двамата, че изобщо сме останали живи.

Ходех с радост на училище. Учехме в просторна стая, чиито прозорци гледаха към ограден със зид парк. Там всеки ден се упражнявахме в стрелба с лък и в езда.

Учителите ни бяха маги от старата школа. Мразеха Зороастър и се бояха от влиянието му. По тази причина както учителите, така и учениците перси ме отбягваха. Единствените ми приятели бяха гостите на Великия цар, защото в известен смисъл аз самият бях гост — бях половин грък.

Скоро се сприятелих с едно момче на име Милон, чийто баща Тесал бе доведен брат на Хипий, господствуващия тиран в Атина. Въпреки че Хипий продължаваше делото баща си, великия Пизистрат, той и семейството му бяха омръзнали на атиняните. Нищо чудно. Известно е, че на атиняните не може да им се угоди — окаже ли се, че нещо е наистина хубаво, те веднага започват да кроят планове да го заменят с нещо лошо. За това начинание не са необходими кой знае какви усилия, пък и няма опасност те да не се увенчаят с успех.

В моя клас бяха и синовете на Хистией, тирана на Милет. Самият Хистией също бе задържан като гост но простата причина, че бе станал твърде богат и силен –. макар и да бе доказал верността си по време на Дарие-вото нашествие в Скития.

За да прехвърли персийската армия в Скития, Дарий построил понтонен мост през Хелеспонта. Когато го отблъснали при Дунава — където бил ранен баща ми, — много йонийски гърци искали да изгорят моста и да оставят скитите да разкъсат Дарий. Ако успеели да го убият или пленят, йонийските градове щели да се обявят за независими от Персия.

Но Хистией се противопоставил на този план: „Дарий е нашият Велик цар“, заявил той на останалите тирани. „Клели сме му се във вярност.“ Освен това тайно ги предупредил, че без подкрепата на Дарий йонийската аристокрация ще се съюзи с тълпата и ще свали тираните — по същото време в Атина вече се готвело подобно нещо и били на път да свалят последния от Пизистра-тидите. Тираните се вслушали в съвета на Хистией и мостът останал непокътнат.

Дарий се върнал благополучно в Персия. В знак на благодарност дал на Хистией няколко сребърни мини в Тракия. И изведнъж се оказало, че със своето господство над Милет и богатите си тракийски владения Хистией вече не е обикновен градски тиран, а могъщ цар. Както винаги Дарий постъпил предвидливо. Поканил Хистией и двамата му синове в Суза и ги задържал като гости. Хистией бе умен човек с неспокоен дух и не бе създаден за смирената роля на гост… Споменавам всичко това, за да обясня войните, които Херодот нарича „Персийски“.

В училище прекарвах повечето време сред гръцките заложници. Магите ни забраняваха да говорим на гръцки, а ние точно това правехме, щом наблизо нямаше учители.

В един студен зимен ден двамата с Милон седяхме на замръзналата земя и наблюдавахме как съучениците ни хвърлят копия. Облечени бяхме по персийски — с дебели панталони, отдолу с три чифта гащи — и не чувствувахме студа. Аз и досега се обличам добре и съветвам гърците да правят същото. Но е невъзможно да ги убедиш, че няколко ката тънки дрехи не само топлят през зимата, но и държат прохладно през лятото. Когато не ходят голи, гърците са облечени с пропити от пот вълнени дрехи.

Милон бе наследил от баща си ако не дарба, то поне вкус към интригите. Обичаше да ми обяснява кой с кого заговорничи в двора.

— Всички искат наследник на трона да бъде Артобазан, защото той е най-големият син на Дарий. Артоба-зан е още и внук на Гобрий, който не се е отказал от мисълта, че той, а не Дарий, е трябвало да бъде Велик цар. Но останалите петима благородници избрали Дарий.

— Нищо друго не са можели да направят. Дарий е Ахеменид. Племенник на Кир Велики.

Милон ме погледна със снизхождение. Точно така, със снизхождение. Дори и децата в Суза се опитваха да имитират този поглед. Искаха да създадат впечатление, че знаят тайни, неизвестни на останалите.

— Дарий е точно толкова роднина на Кир, колкото сме ти или аз — отговори Милон. — Естествено, всички персийски благородници са сродени помежду си. Така че той може би наистина има ахеменидска кръв, също както имам и аз от персийската си майка, а ти от баща си. Но всъщност това за теб май не важи, защото Спита-ма не са истински благородници. Не са дори и перси, нали?

— Нашето семейство е по-велико от всяко друго бла-городно семейство. Ние сме свещени. — В мен явно заговори внукът на пророка. — Избрани сме от Премъдрия господ, чиито слова бяха отправени към мен…

— Наистина ли можеш да ядеш огън?

— Да — отвърнах аз, — мога и да бълвам огън, когато съм божествено вдъхновен или много сърдит. Но щом Дарий не е роднина на Кир, как тогава е станал Ве-лик цар?

— Защото със собствените си ръце убил съветника маг, който се представял за син на Кир и всички му вярвали.