Сътворението

— Всички десятъци трябва да се увеличат — казах аз, като си представях мрачната фигура на барона на работното му място в Дългата съкровищница.

— Но това е много неразумно — противопостави се Конфуций, — а и несправедливо. В края на краищата, щомв добри времена владетелят се ползува от изобилието, то в лоши времена ще трябва да се примири с факта, че не може да харчи колкото си иска.

Докладвах този коментар на барона, защото допусках, че Конфуций се старае да отслаби държавата, за да бъде нападната от Гей. Баронът каза, че това е възможно, но малко вероятно.

— Той открай време разсъждава така. Мисли, че хората дължат на държавата определена част от дохода си и нищо повече. И винаги се ядосва, когато правителството променя този според него свещен договор.

Конфуций ми разказа за един мъдрец, когото познавал на младини. Оказа се, че той бил министър-председател на едно от най-слабите херцогства. Този човек събрал и съгласувал всички закони в Средното царство и наредил да ги запишат върху бронзова плоча. Нещо подобно направи и Дарий, когато ни даде нашия кодекс със закони. Мъдрецът — казвал се Дзъ Чан — извършил и редица икономически промени за ужас на консерваторите. Но реформите му излезли толкова сполучливи, че днес той е един от най-уважаваните хора в Китай. Конфуций не пестеше похвалите си, когато говореше за своя ментор.

— Дзъ Чан притежаваше и четирите добродетели на идеалния кавалер. — Една риба дръпна конеца и Учителят първо лекичко разклати пръчката си по посока на течението, а после, по-рязко, срещу него. — Хвана се! — възкликна той.

— Какви са четирите добродетели? — попитах аз. Между другото на изток от река Инд всичко се номерира.

Докато внимателно изтегляше конеца, Конфуций изреди тези ценни качества:

— Идеалният кавалер е винаги учтив в личния си живот. Прецизен е в отношенията си с владетеля. Дава на простолюдието не само това, което му се полага, но и повече. Най-после, той е справедлив както към онези, които му служат, така и към държавата.

— Изглежда, че Дзъ Чан е божествен мъдрец — забелязах аз учтиво.

В действителност бях по-склонен да причисля мъдреца към онези образци на посредствеността, които глупаците винаги най-подробно цитират.

Конфуций подържа рибата на плиткото, за да се изтощи.

— Съмнявам се, че в наше време ще видим истински божествен мъдрец — каза той. — Затова пък можем да се надяваме, че ще срещнем идеален кавалер.

— Ти си известен като такъв мъдрец, Учителю. Ако не и като нещо повече. — Говорех му, както се говори на владетел.

Но за разлика от повечето видни личности Конфуций не възприемаше себе си безрезервно.

— Онова, за което ме смятат, и онова, което съм, са две различни неща. Подобно на рибата, която е едно нещо във водата и друго нещо в чинията. Учител съм, защото никой не иска да ми възложи делата на държавата. Аз съм като кратуната — окачват ме на стената за украшение, но не ме използуват.

В думите му не долових горчивина. Измъкна рибата на суша. Беше костур, доста голям. Ловко го откачи от куката, пусна го в кошничката, приготви нова стръв и отново хвърли въдицата. Всичко това му отне точно толкова време, колкото е нужно на един обикновен човек, за да отговори на въпрос, чийто отговор знае.

Изразих пред Конфуций възхищението си от вещината му като рибар, а той се засмя и рече:

— Не заемам висок пост. Затова пък притежавам много умения.

— Говори се, че херцогът на Гей ти е предложил висок пост.

— Да, но старият херцог. И то преди много години. Неотдавна говорих със сина му. Херцог Дзиен е сериозен човек. Но аз нямам влияние в Гей.

— Това е ясно, Учителю. — Започнах да изпълнявам поръчението на барон Кан. В същото време и рибата започна да кълве.

— Защо да е толкова ясно, почетни гостенино? Конфуций беше един от малцината мъдреци, които задават въпроси, защото наистина искат да научат онова, което не знаят. Мъдреците на този свят обикновено мамят слушателя с внимателно построени въпроси, чиято цел е да изтръгнат отговори, отразяващи собствените им непоколебими възгледи. Това се прави много лесно, както отбеляза и ти, Демокрите, онзи ден, когато накарах Сократ да отговаря на моите въпроси! Сред вечния мрак, в който живея, те чувам как се усмихваш. Е, един ден ще разбереш, че съм прав. Мъдростта не се е родила в Атика, но не е много сигурно дали няма да загине тъкмо тук. — Имах предвид неотдавнашната война, Учителю, на която ти щеше да се противопоставиш — отвърнах аз.

— Когато войната започна, не бях в Гей. — Конфуций погледна изопнатата ми въдица. — Дърпай по течението, но съвсем лекичко — посъветва ме той.

Разклатих пръчката, но не толкова лекичко и, естествено, изпуснах рибата.

— Лошо — рече той. — Необходимо е само едно леко движение. Но аз цял живот съм ловил риба в тази река. Познавам течението. Чудя се как някой би могъл да си помисли, че съм подстрекавал хората към война.

Конфуций знаеше точно какви въдици му пускам. Не можеше да бъде измамен. Беше в свои води. Не се и опитах.

— Някои мислят, че си искал началникът на Пи да възвърне херцога на власт — казах му аз направо.