Сътворението

— Каква е тя?

— Спомняш ли си, когато те попитах съществува ли едно-единствено правило, което може и трябва да се следва от сутрин до вечер, всеки ден?

Конфуций кимна.

— Спомням си, да. Отговорих ти: „Никога не постъпвай с другите така, както не би желал да постъпят с теб!“

— Това беше преди повече от месец и сега, благодарение на теб, Учителю, нямам желание, повярвай ми, нямам никакво желание да постъпвам с другите така, както не бих искал те да постъпват с мен!

— Скъпи мой — отвърна Конфуций, като потупа Дзъ-Кун по рамото, — още не си го постигнал!

5.

Докладвах на барон Кан. Не знам с какво впечатление остана от моя разказ за първия ми разговор с Конфуций. Слушаше мрачно. После поиска да си спомня всичко казано за бившия началник на Пи, който, изглежда, го интересуваше повече от херцога на Гей.

Когато дръзнах да отбележа, че изобщо не мога да ся представя как човек като Конфуций ще се опита някога да свали властта, барон Кан поклати глава.

— Ти не познаваш този велик човек така, както го познавам аз. Той не одобрява съществуващия ред. Нали чу как се изрази за моя многоуважаван баща, потомствения министър-председател: „Който може да търпи този човек, значи може да търпи всекиго!“ Каза го на всеослушание преди първото си заминаване оттук. — Защо баща ти не го е осъдил на смърт?

Баронът описа кръг с ръце.

— Защото е Конфуций. Налага се да търпим лошия му нрав. Освен това знае законите на небето и сме принудени да го почитаме. Но сме принудени и внимателно да го следим.

— Нима този седемдесетгодишен старец може да е опасен, Господарю барон?

— О, да. Аналите на Средното царство са пълни със злонамерени старци, които са се опитвали да направят държавата на пух и прах.

После баронът ми нареди да науча неговите леяри как се претопява желязото. Нареди ми още да се виждам с Конфуций колкото може по-често и редовно да му докладвам. Получих ежедневен достъп до барона, което означаваше, че мога да посещавам двора му, когато пожелая. По неизвестна причина така и не ме поканиха на приемите, давани от семейства Мън и Шу. Но в херцогекия двор бях винаги добре дошъл.

Получавах скромна заплата, живеех в хубава, макар и студена къща близо до леярната и имах двама слуги и две конкубини. Спокойно може да се каже, че китайките са най-прекрасните жени в света, а и най-изтънчените, когато трябва да доставят удоволствие на мъжете. Силно се привързах към моите две момичета. Когато Фан Чъ разказа на Конфуций за плътските ми изживявания, Учителят се засмя.

— Цял живот търся човек, чието желание да се извиси нравствено е толкова силно, колкото и половият му нагон — рече той. — Тъкмо си мислех, че в лицето на нашия варварин най-после съм намерил този човек, но доколкото разбирам, трябва да продължа да търся.

Общо взето, по онова време Конфуций не се смееше много. Скоро след завръщането му нещата тръгнаха зле. Бях в двора, когато херцог Ай съобщи официално:

— Моят скъп, любим братовчед, херцогът на Гей, е бил убит.

В разрез с етикета в залата се чу въздишка. Макар да не въздъхна и да не направи нищо непристойно, първият рицар изведнъж пребледня.

Стана ясно, че някакво баронско семейство в Гей бе решило да завземе властта, тъй както семейство Чъ я бе отнело от херцозите на Лу. Приятелят и покровител на Конфуций бил убит пред собствения си семеен храм. Когато херцог Ай свърши словото си, Конфуций в качеството си на първи рицар поиска разрешение да се обърне към владетеля. Разрешиха му.

— Моля да ми бъде простено, че преди да дойда тук, не съм си измил главата и крайниците, както подобава на просител — рече той, — но не знаех, че ще се окажа в такова положение в този страшен ден.

Макар гласът му да потрепваше от напрежение, старецът произнесе убедителна реч, в която посочи, че убийството на законен монарх е предизвикателство към небето и трябва да бъде наказано.

— Всъщност, ако незабавно не се отмъсти за убийството, много вероятно е всички народи да изгубят небесното благоразположение — заключи той.

Отговорът на херцога звучеше тържествено:

— Споделям ужаса на първия рицар от убийството на братовчед ми. Ще направя всичко, каквото мога, за да отмъстя за него. — Херцогът наистина влагаше в думите си ярост, както подобава на човек без власт. — Сега предлагам да поставиш този въпрос пред съвета на Тримата.

Конфуций отиде направо при барон Кан, който му отговори рязко, че никой в Лу не може да направи нищо за убийство, станало в Гей. Конфуций едва сдържаше гнева си. И съзнаваше, че е безсилен.

Същата вечер Фан Чъ дойде на гости в моя дом при леярната. Докато двете момичета ми поднасяха питки от пържен ориз — в онова следвоенно време живеехме скромно, — Фан Чъ сподели с мен тревогата си.

— През цялото време от войната насам очаквахме това да се случи — каза той.

— Убийството на херцога ли имаш предвид?

Фан Чъ кимна.

— Той искаше да възвърне цялата власт на херцог Ай. Но като изгуби войната, изгуби и подкрепата на собствените си барони. И ето, с малко помощ отвън, те го убиха.

— Помощ отвън, така ли?

Изведнъж си спомних думите на барона, че ще последват нови събития.